1 ( 39: 4) Sais-tu quand les chèvres sauvages font leurs petits? Observes-tu les biches quand elles mettent bas?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 ( 39: 5) Comptes-tu les mois pendant lesquels elles portent, Et connais-tu l'époque où elles enfantent?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
3 ( 39: 6) Elles se courbent, laissent échapper leur progéniture, Et sont délivrées de leurs douleurs.
Когато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си.
4 ( 39: 7) Leurs petits prennent de la vigueur et grandissent en plein air, Ils s'éloignent et ne reviennent plus auprès d'elles.
Малките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях.
5 ( 39: 8) Qui met en liberté l'âne sauvage, Et l'affranchit de tout lien?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,
6 ( 39: 9) J'ai fait du désert son habitation, De la terre salée sa demeure.
за който съм направил пустинята за къща и солената земя - на негово жилище?
7 ( 39: 10) Il se rit du tumulte des villes, Il n'entend pas les cris d'un maître.
Той се присмива на градския шум, нито внимава във викането на този, който го кара.
8 ( 39: 11) Il parcourt les montagnes pour trouver sa pâture, Il est à la recherche de tout ce qui est vert.
Планините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина.
9 ( 39: 12) Le buffle veut-il être à ton service? Passe-t-il la nuit vers ta crèche?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи или ще нощува ли в твоите ясли?
10 ( 39: 13) L'attaches-tu par une corde pour qu'il trace un sillon? Va-t-il après toi briser les mottes des vallées?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 ( 39: 14) Te reposes-tu sur lui, parce que sa force est grande? Lui abandonnes-tu le soin de tes travaux?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 ( 39: 15) Te fies-tu à lui pour la rentrée de ta récolte? Est-ce lui qui doit l'amasser dans ton aire?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти и да го събере в хармана ти?
13 ( 39: 16) L'aile de l'autruche se déploie joyeuse; On dirait l'aile, le plumage de la cigogne.
Крилете на щрауса пляскат весело; но крилете и перата му благи ли са?
14 ( 39: 17) Mais l'autruche abandonne ses oeufs à la terre, Et les fait chauffer sur la poussière;
Защо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,
15 ( 39: 18) Elle oublie que le pied peut les écraser, Qu'une bête des champs peut les fouler.
а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче.
16 ( 39: 19) Elle est dure envers ses petits comme s'ils n'étaient point à elle; Elle ne s'inquiète pas de l'inutilité de son enfantement.
Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;
17 ( 39: 20) Car Dieu lui a refusé la sagesse, Il ne lui a pas donné l'intelligence en partage.
понеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е дарил с разум.
18 ( 39: 21) Quand elle se lève et prend sa course, Elle se rit du cheval et de son cavalier.
Когато стане да бяга, се присмива на коня и на ездача му.
19 ( 39: 22) Est-ce toi qui donnes la vigueur au cheval, Et qui revêts son cou d'une crinière flottante?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 ( 39: 23) Le fais-tu bondir comme la sauterelle? Son fier hennissement répand la terreur.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 ( 39: 24) Il creuse le sol et se réjouit de sa force, Il s'élance au-devant des armes;
Рие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията.
22 ( 39: 25) Il se rit de la crainte, il n'a pas peur, Il ne recule pas en face de l'épée.
Присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;
23 ( 39: 26) Sur lui retentit le carquois, Brillent la lance et le javelot.
колчанът по страната му трещи и лъскавото копие, и сулицата.
24 ( 39: 27) Bouillonnant d'ardeur, il dévore la terre, Il ne peut se contenir au bruit de la trompette.
С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 ( 39: 28) Quand la trompette sonne, il dit: En avant! Et de loin il flaire la bataille, La voix tonnante des chefs et les cris de guerre.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и виковете.
26 ( 39: 29) Est-ce par ton intelligence que l'épervier prend son vol, Et qu'il étend ses ailes vers le midi?
Чрез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът и простира крилете си към юг?
27 ( 39: 30) Est-ce par ton ordre que l'aigle s'élève, Et qu'il place son nid sur les hauteurs?
При твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините?
28 ( 39: 31) C'est dans les rochers qu'il habite, qu'il a sa demeure, Sur la cime des rochers, sur le sommet des monts.
Живее по канарите и там обитава - по върховете на скалите и по непроходимите места.
29 ( 39: 32) De là il épie sa proie, Il plonge au loin les regards.
Оттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч.
30 ( 39: 33) Ses petits boivent le sang; Et là où sont des cadavres, l'aigle se trouve.
И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.