1 A près cela, Job ouvrit la bouche et maudit le jour de sa naissance.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 I l prit la parole et dit:

Йов проговори:

3 P érisse le jour où je suis né, Et la nuit qui dit: Un enfant mâle est conçu!

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 C e jour! qu'il se change en ténèbres, Que Dieu n'en ait point souci dans le ciel, Et que la lumière ne rayonne plus sur lui!

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 Q ue l'obscurité et l'ombre de la mort s'en emparent, Que des nuées établissent leur demeure au-dessus de lui, Et que de noirs phénomènes l'épouvantent!

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 C ette nuit! que les ténèbres en fassent leur proie, Qu'elle disparaisse de l'année, Qu'elle ne soit plus comptée parmi les mois!

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 Q ue cette nuit devienne stérile, Que l'allégresse en soit bannie!

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 Q u'elle soit maudite par ceux qui maudissent les jours, Par ceux qui savent exciter le léviathan!

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Q ue les étoiles de son crépuscule s'obscurcissent, Qu'elle attende en vain la lumière, Et qu'elle ne voie point les paupières de l'aurore!

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 C ar elle n'a pas fermé le sein qui me conçut, Ni dérobé la souffrance à mes regards.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 P ourquoi ne suis-je pas mort dans le ventre de ma mère? Pourquoi n'ai-je pas expiré au sortir de ses entrailles?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 P ourquoi ai-je trouvé des genoux pour me recevoir, Et des mamelles pour m'allaiter?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 J e serais couché maintenant, je serais tranquille, Je dormirais, je reposerais,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 A vec les rois et les grands de la terre, Qui se bâtirent des mausolées,

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 A vec les princes qui avaient de l'or, Et qui remplirent d'argent leurs demeures.

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 O u je n'existerais pas, je serais comme un avorton caché, Comme des enfants qui n'ont pas vu la lumière.

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 L à ne s'agitent plus les méchants, Et là se reposent ceux qui sont fatigués et sans force;

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 L es captifs sont tous en paix, Ils n'entendent pas la voix de l'oppresseur;

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 L e petit et le grand sont là, Et l'esclave n'est plus soumis à son maître.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 P ourquoi donne-t-il la lumière à celui qui souffre, Et la vie à ceux qui ont l'amertume dans l'âme,

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 Q ui espèrent en vain la mort, Et qui la convoitent plus qu'un trésor,

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 Q ui seraient transportés de joie Et saisis d'allégresse, s'ils trouvaient le tombeau?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 A l'homme qui ne sait où aller, Et que Dieu cerne de toutes parts?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 M es soupirs sont ma nourriture, Et mes cris se répandent comme l'eau.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 C e que je crains, c'est ce qui m'arrive; Ce que je redoute, c'est ce qui m'atteint.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 J e n'ai ni tranquillité, ni paix, ni repos, Et le trouble s'est emparé de moi.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.