1 C antique des degrés, Je lève mes yeux vers toi, Qui sièges dans les cieux.

(По слав. 122.) Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 V oici, comme les yeux des serviteurs sont fixés sur la main de leurs maîtres, Et les yeux de la servante sur la main de sa maîtresse, Ainsi nos yeux se tournent vers l'Éternel, notre Dieu, Jusqu'à ce qu'il ait pitié de nous.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята - към ръката на господарката ѝ, така гледат очите ни към Господа, нашия Бог, докато се смили над нас.

3 A ie pitié de nous, Éternel, aie pitié de nous! Car nous sommes assez rassasiés de mépris;

Смили се над нас, Господи, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

4 N otre âme est assez rassasiée Des moqueries des orgueilleux, du mépris des hautains.

Пресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.