1 J ob prit la parole et dit:

А Йов отговори:

2 O h! s'il était possible de peser ma douleur, Et si toutes mes calamités étaient sur la balance,

Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 E lles seraient plus pesantes que le sable de la mer; Voilà pourquoi mes paroles vont jusqu'à la folie!

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 C ar les flèches du Tout Puissant m'ont percé, Et mon âme en suce le venin; Les terreurs de Dieu se rangent en bataille contre moi.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 L 'âne sauvage crie-t-il auprès de l'herbe tendre? Le boeuf mugit-il auprès de son fourrage?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 P eut-on manger ce qui est fade et sans sel? Y a-t-il de la saveur dans le blanc d'un oeuf?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 C e que je voudrais ne pas toucher, C'est là ma nourriture, si dégoûtante soit-elle!

Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 P uisse mon voeu s'accomplir, Et Dieu veuille réaliser mon espérance!

Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 Q u'il plaise à Dieu de m'écraser, Qu'il étende sa main et qu'il m'achève!

Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 I l me restera du moins une consolation, Une joie dans les maux dont il m'accable: Jamais je n'ai transgressé les ordres du Saint.

Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 P ourquoi espérer quand je n'ai plus de force? Pourquoi attendre quand ma fin est certaine?

Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 M a force est-elle une force de pierre? Mon corps est-il d'airain?

Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 N e suis-je pas sans ressource, Et le salut n'est-il pas loin de moi?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 C elui qui souffre a droit à la compassion de son ami, Même quand il abandonnerait la crainte du Tout Puissant.

На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 M es frères sont perfides comme un torrent, Comme le lit des torrents qui disparaissent.

Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 L es glaçons en troublent le cours, La neige s'y précipite;

които се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 V iennent les chaleurs, et ils tarissent, Les feux du soleil, et leur lit demeure à sec.

когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 L es caravanes se détournent de leur chemin, S'enfoncent dans le désert, et périssent.

Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 L es caravanes de Théma fixent le regard, Les voyageurs de Séba sont pleins d'espoir;

теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 I ls sont honteux d'avoir eu confiance, Ils restent confondus quand ils arrivent.

излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 A insi, vous êtes comme si vous n'existiez pas; Vous voyez mon angoisse, et vous en avez horreur!

Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 V ous ai-je dit: Donnez-moi quelque chose, Faites en ma faveur des présents avec vos biens,

Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 D élivrez-moi de la main de l'ennemi, Rachetez-moi de la main des méchants?

Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 I nstruisez-moi, et je me tairai; Faites-moi comprendre en quoi j'ai péché.

Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 Q ue les paroles vraies sont persuasives! Mais que prouvent vos remontrances?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 V oulez-vous donc blâmer ce que j'ai dit, Et ne voir que du vent dans les discours d'un désespéré?

Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 V ous accablez un orphelin, Vous persécutez votre ami.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 R egardez-moi, je vous prie! Vous mentirais-je en face?

И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 R evenez, ne soyez pas injustes; Revenez, et reconnaissez mon innocence.

Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 Y a-t-il de l'iniquité sur ma langue, Et ma bouche ne discerne-t-elle pas le mal?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?