1 M on fils, sois attentif à ma sagesse, Prête l'oreille à mon intelligence,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 A fin que tu conserves la réflexion, Et que tes lèvres gardent la connaissance.

за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

3 C ar les lèvres de l'étrangère distillent le miel, Et son palais est plus doux que l'huile;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

4 M ais à la fin elle est amère comme l'absinthe, Aiguë comme un glaive à deux tranchants.

но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

5 S es pieds descendent vers la mort, Ses pas atteignent le séjour des morts.

Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

6 A fin de ne pas considérer le chemin de la vie, Elle est errante dans ses voies, elle ne sait où elle va.

така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

7 E t maintenant, mes fils, écoutez-moi, Et ne vous écartez pas des paroles de ma bouche.

И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

8 É loigne-toi du chemin qui conduit chez elle, Et ne t'approche pas de la porte de sa maison,

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

9 D e peur que tu ne livres ta vigueur à d'autres, Et tes années à un homme cruel;

да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

10 D e peur que des étrangers ne se rassasient de ton bien, Et du produit de ton travail dans la maison d'autrui;

да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

11 D e peur que tu ne gémisses, près de ta fin, Quand ta chair et ton corps se consumeront,

а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

12 E t que tu ne dises: Comment donc ai-je pu haïr la correction, Et comment mon coeur a-t-il dédaigné la réprimande?

и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

13 C omment ai-je pu ne pas écouter la voix de mes maîtres, Ne pas prêter l'oreille à ceux qui m'instruisaient?

и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 P eu s'en est fallu que je n'aie éprouvé tous les malheurs Au milieu du peuple et de l'assemblée.

Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

15 B ois les eaux de ta citerne, Les eaux qui sortent de ton puits.

Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

16 T es sources doivent-elles se répandre au dehors? Tes ruisseaux doivent ils couler sur les places publiques?

Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

17 Q u'ils soient pour toi seul, Et non pour des étrangers avec toi.

Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

18 Q ue ta source soit bénie, Et fais ta joie de la femme de ta jeunesse,

Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

19 B iche des amours, gazelle pleine de grâce: Sois en tout temps enivré de ses charmes, Sans cesse épris de son amour.

Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

20 E t pourquoi, mon fils, serais-tu épris d'une étrangère, Et embrasserais-tu le sein d'une inconnue?

Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

21 C ar les voies de l'homme sont devant les yeux de l'Éternel, Qui observe tous ses sentiers.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 L e méchant est pris dans ses propres iniquités, Il est saisi par les liens de son péché.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 I l mourra faute d'instruction, Il chancellera par l'excès de sa folie.

Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.