1 I l y avait un homme de Ramathaïm Tsophim, de la montagne d'Éphraïm, nommé Elkana, fils de Jeroham, fils d'Élihu, fils de Thohu, fils de Tsuph, Éphratien.

Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 I l avait deux femmes, dont l'une s'appelait Anne, et l'autre Peninna; Peninna avait des enfants, mais Anne n'en avait point.

Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 C haque année, cet homme montait de sa ville à Silo, pour se prosterner devant l'Éternel des armées et pour lui offrir des sacrifices. Là se trouvaient les deux fils d'Éli, Hophni et Phinées, sacrificateurs de l'Éternel.

Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

4 L e jour où Elkana offrait son sacrifice, il donnait des portions à Peninna, sa femme, et à tous les fils et à toutes les filles qu'il avait d'elle.

И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

5 M ais il donnait à Anne une portion double; car il aimait Anne, que l'Éternel avait rendue stérile.

а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

6 S a rivale lui prodiguait les mortifications, pour la porter à s'irriter de ce que l'Éternel l'avait rendue stérile.

А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

7 E t toutes les années il en était ainsi. Chaque fois qu'Anne montait à la maison de l'Éternel, Peninna la mortifiait de la même manière. Alors elle pleurait et ne mangeait point.

(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 E lkana, son mari, lui disait: Anne, pourquoi pleures-tu, et ne manges-tu pas? pourquoi ton coeur est-il attristé? Est-ce que je ne vaux pas pour toi mieux que dix fils?

Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 A nne se leva, après que l'on eut mangé et bu à Silo. Le sacrificateur Éli était assis sur un siège, près de l'un des poteaux du temple de l'Éternel.

А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

10 E t, l'amertume dans l'âme, elle pria l'Éternel et versa des pleurs.

И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

11 E lle fit un voeu, en disant: Éternel des armées! si tu daignes regarder l'affliction de ta servante, si tu te souviens de moi et n'oublies point ta servante, et si tu donnes à ta servante un enfant mâle, je le consacrerai à l'Éternel pour tous les jours de sa vie, et le rasoir ne passera point sur sa tête.

И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 C omme elle restait longtemps en prière devant l'Éternel, Éli observa sa bouche.

А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

13 A nne parlait dans son coeur, et ne faisait que remuer les lèvres, mais on n'entendait point sa voix. Éli pensa qu'elle était ivre,

Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 e t il lui dit: Jusques à quand seras-tu dans l'ivresse? Fais passer ton vin.

И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 A nne répondit: Non, mon seigneur, je suis une femme qui souffre en son coeur, et je n'ai bu ni vin ni boisson enivrante; mais je répandais mon âme devant l'Éternel.

А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

16 N e prends pas ta servante pour une femme pervertie, car c'est l'excès de ma douleur et de mon chagrin qui m'a fait parler jusqu'à présent.

Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 É li reprit la parole, et dit: Va en paix, et que le Dieu d'Israël exauce la prière que tu lui as adressée!

Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израелевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 E lle dit: Que ta servante trouve grâce à tes yeux! Et cette femme s'en alla. Elle mangea, et son visage ne fut plus le même.

А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 I ls se levèrent de bon matin, et après s'être prosternés devant l'Éternel, ils s'en retournèrent et revinrent dans leur maison à Rama. Elkana connut Anne, sa femme, et l'Éternel se souvint d'elle.

И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

20 D ans le cours de l'année, Anne devint enceinte, et elle enfanta un fils, qu'elle nomma Samuel, car, dit-elle, je l'ai demandé à l'Éternel.

И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих. Самуил - посветен на Господа

21 S on mari Elkana monta ensuite avec toute sa maison, pour offrir à l'Éternel le sacrifice annuel, et pour accomplir son voeu.

След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

22 M ais Anne ne monta point, et elle dit à son mari: Lorsque l'enfant sera sevré, je le mènerai, afin qu'il soit présenté devant l'Éternel et qu'il reste là pour toujours.

Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

23 E lkana, son mari, lui dit: Fais ce qui te semblera bon, attends de l'avoir sevré. Veuille seulement l'Éternel accomplir sa parole! Et la femme resta et allaita son fils, jusqu'à ce qu'elle le sevrât.

Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 Q uand elle l'eut sevré, elle le fit monter avec elle, et prit trois taureaux, un épha de farine, et une outre de vin. Elle le mena dans la maison de l'Éternel à Silo: l'enfant était encore tout jeune.

И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25 I ls égorgèrent les taureaux, et ils conduisirent l'enfant à Éli.

След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 A nne dit: Mon seigneur, pardon! aussi vrai que ton âme vit, mon seigneur, je suis cette femme qui me tenais ici près de toi pour prier l'Éternel.

А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.

27 C 'était pour cet enfant que je priais, et l'Éternel a exaucé la prière que je lui adressais.

За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 A ussi je veux le prêter à l'Éternel: il sera toute sa vie prêté à l'Éternel. Et ils se prosternèrent là devant l'Éternel.

Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.