1-я Царств 1 ~ 1 Царе 1

picture

1 Б ыл один человек из Рамафаим-Цофима, с горы Ефремовой, имя ему Елкана, сын Иерохама, сына Илия, сына Тоху, сына Цуфа, --Ефрафянин;

Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 у него были две жены: имя одной Анна, а имя другой Феннана; у Феннаны были дети, у Анны же не было детей.

Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 И ходил этот человек из города своего в положенные дни поклоняться и приносить жертву Господу Саваофу в Силом; там два сына его, Офни и Финеес, священниками Господа.

Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

4 В тот день, когда Елкана приносил жертву, давал Феннане, жене своей, и всем сыновьям ее и дочерям ее части;

И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

5 А нне же давал часть особую, ибо любил Анну, хотя Господь заключил чрево ее.

а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

6 С оперница ее сильно огорчала ее, побуждая ее к ропоту на то, что Господь заключил чрево ее.

А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

7 Т ак бывало каждый год, когда ходила она в дом Господень; та огорчала ее, а эта плакала и не ела.

(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 И сказал ей Елкана, муж ее: Анна! что ты плачешь и почему не ешь, и отчего скорбит сердце твое? не лучше ли я для тебя десяти сыновей?

Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 И встала Анна после того, как они ели и пили в Силоме. Илий же священник сидел тогда на седалище у входа в храм Господень.

А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

10 И была она в скорби души, и молилась Господу, и горько плакала,

И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

11 и дала обет, говоря: Господи Саваоф! если Ты призришь на скорбь рабы Твоей и вспомнишь обо мне, и не забудешь рабы Твоей и дашь рабе Твоей дитя мужеского пола, то я отдам его Господу на все дни жизни его, и бритва не коснется головы его.

И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 М ежду тем как она долго молилась пред Господом, Илий смотрел на уста ее;

А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

13 и как Анна говорила в сердце своем, а уста ее только двигались, и не было слышно голоса ее, то Илий счел ее пьяною.

Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 И сказал ей Илий: доколе ты будешь пьяною? вытрезвись от вина твоего.

И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 И отвечала Анна, и сказала: нет, господин мой; я--жена, скорбящая духом, вина и сикера я не пила, но изливаю душу мою пред Господом;

А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

16 н е считай рабы твоей негодною женщиною, ибо от великой печали моей и от скорби моей я говорила доселе.

Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 И отвечал Илий и сказал: иди с миром, и Бог Израилев исполнит прошение твое, чего ты просила у Него.

Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израелевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 О на же сказала: да найдет раба твоя милость в очах твоих! И пошла она в путь свой, и ела, и лице ее не было уже, как прежде.

А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 И встали они поутру, и поклонились пред Господом, и возвратились, и пришли в дом свой в Раму. И познал Елкана Анну, жену свою, и вспомнил о ней Господь.

И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

20 Ч рез несколько времени зачала Анна и родила сына и дала ему имя: Самуил, ибо,, от Господа я испросила его.

И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих. Самуил - посветен на Господа

21 И пошел муж ее Елкана и все семейство его совершить годичную жертву Господу и обеты свои.

След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

22 А нна же не пошла, сказав мужу своему: когда младенец отнят будет от груди и подрастет, тогда я отведу его, и он явится пред Господом и останется там навсегда.

Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

23 И сказал ей Елкана, муж ее: делай, что тебе угодно; оставайся, доколе не вскормишь его грудью; только да утвердит Господь слово,. И осталась жена, и кормила грудью сына своего, доколе не вскормила.

Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 К огда же вскормила его, пошла с ним в Силом, три тельца и одну ефу муки и мех вина, и пришла в дом Господа в Силом; отрок же был еще дитя.

И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25 и закололи тельца; и привела отрока к Илию

След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 и сказала: о, господин мой! да живет душа твоя, господин мой! я--та самая женщина, которая здесь при тебе стояла и молилась Господу;

А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.

27 о сем дитяти молилась я, и исполнил мне Господь прошение мое, чего я просила у Него;

За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 и я отдаю его Господу на все дни жизни его, служить Господу. И поклонилась там Господу.

Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.