1 В осьми лет был Иосия, когда воцарился, и тридцать один год царствовал в Иерусалиме; имя матери его Иедида, дочь Адаии, из Боцкафы.

Йосия беше на възраст осем години, когато се възцари, и царува̀ в Йерусалим тридесет и една години; името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адайя от Васкат.

2 И делал он угодное в очах Господних, и ходил во всем путем Давида, отца своего, и не уклонялся ни направо, ни налево.

Той вършѝ това, което беше праведно пред Господа, като ходѝ напълно по пътя на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

3 В восемнадцатый год царя Иосии, послал царь Шафана, сына Ацалии, сына Мешулламова, писца, в дом Господень, сказав:

В осемнадесетата година на цар Йосия царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:

4 п ойди к Хелкии первосвященнику, пусть он пересчитает серебро, принесенное в дом Господень, которое собрали от народа стоящие на страже у порога,

Иди при първосвещеника Хелкия и му кажи да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от народа,

5 и пусть отдадут его в руки производителям работ, приставленным к дому Господню, а сии пусть раздают его работающим в доме Господнем, на исправление повреждений дома,

и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома -

6 п лотникам и каменщикам, и делателям стен, и на покупку дерев и тесаных камней для исправления дома;

на дърводелците, строителите и зидарите - и за да купят дървета и дялани камъни, за да поправят дома.

7 в прочем не требовать у них отчета в серебре, переданном в руки их, потому что они поступают честно.

Обаче не им държаха никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото те постъпваха честно.

8 И сказал Хелкия первосвященник Шафану писцу: книгу закона я нашел в доме Господнем. И подал Хелкия книгу Шафану, и он читал ее.

Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафан, който я прочете.

9 И пришел Шафан писец к царю, и принес царю ответ, и сказал: взяли рабы твои серебро, найденное в доме, и передали его в руки производителям работ, приставленным к дому Господню.

Секретарят Сафан отиде при царя и му доложи: Слугите ти изразходваха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.

10 И донес Шафан писец царю, говоря: книгу дал мне Хелкия священник. И читал ее Шафан пред царем.

Секретарят Сафан извести също на царя: Свещеникът Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

11 К огда услышал царь слова книги закона, то разодрал одежды свои.

А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

12 И повелел царь Хелкии священнику, и Ахикаму, сыну Шафанову, и Ахбору, сыну Михеину, и Шафану писцу, и Асаии, слуге царскому, говоря:

Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Аховор, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царския слуга Асайя:

13 п ойдите, вопросите Господа за меня и за народ и за всю Иудею о словах сей найденной книги, потому что велик гнев Господень, который воспылал на нас за то, что не слушали отцы наши слов книги сей, чтобы поступать согласно с предписанным нам.

Идете, допитайте се до Господа за мене, за народа и за цяла Юдея относно думите на тази книга, която бе намерена; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тази книга, за да постъпват, напълно както е писано за нас.

14 И пошел Хелкия священник, и Ахикам, и Ахбор, и Шафан, и Асаия к Олдаме пророчице, жене Шаллума, сына Тиквы, сына Хархаса, хранителя одежд, --жила же она в Иерусалиме, во второй части, --и говорили с нею.

И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асайя отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуй, Арасовия син. А тя живееше в Йерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.

15 И она сказала им: так говорит Господь, Бог Израилев: скажите человеку, который послал вас ко мне:

Тя им каза: Така казва Господ, Израелевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

16 т ак говорит Господь: наведу зло на место сие и на жителей его, --все слова книги, которую читал царь Иудейский.

Така казва Господ: Аз ще докарам злото на това място и на жителите му според всичко, което е писано в книгата, която Юдейският цар е прочел.

17 З а то, что оставили Меня, и кадят другим богам, чтобы раздражать Меня всеми делами рук своих, воспылал гнев Мой на место сие, и не погаснет.

Понеже Ме изоставиха и кадяха на други богове, и Ме разгневиха с всички дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място и няма да угасне.

18 А царю Иудейскому, пославшему вас вопросить Господа, скажите: так говорит Господь Бог Израилев, о словах, которые ты слышал:

А на Юдейския цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израелевият Бог: Относно думите, които ти си чул:

19 т ак как смягчилось сердце твое, и ты смирился пред Господом, услышав то, что Я изрек на место сие и на жителей его, что они будут предметом ужаса и проклятия, и ты разодрал одежды свои, и плакал предо Мною, то и Я услышал тебя, говорит Господь.

Понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

20 З а это, вот, Я приложу тебя к отцам твоим, и ты положен будешь в гробницу твою в мире, и не увидят глаза твои всего того бедствия, которое Я наведу на место сие. И принесли царю ответ.

И така, Аз ще те прибера при бащите ти и ще слезеш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.