1 Н еужели нам снова знакомиться с вами? Неужели нужны для нас, как для некоторых, одобрительные письма к вам или от вас?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 В ы--наше письмо, написанное в сердцах наших, узнаваемое и читаемое всеми человеками;

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

3 в ы показываете собою, что вы--письмо Христово, через служение наше написанное не чернилами, но Духом Бога живаго, не на скрижалях каменных, но на плотяных скрижалях сердца.

и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 Т акую уверенность мы имеем в Боге через Христа,

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

5 н е потому, чтобы мы сами способны были помыслить что от себя, как бы от себя, но способность наша от Бога.

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 О н дал нам способность быть служителями Нового Завета, не буквы, но духа, потому что буква убивает, а дух животворит.

Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 Е сли же служение смертоносным буквам, начертанное на камнях, было так славно, что сыны Израилевы не могли смотреть на лице Моисеево по причине славы лица его преходящей, --

Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 т о не гораздо ли более должно быть славно служение духа?

как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

9 И бо если служение осуждения славно, то тем паче изобилует славою служение оправдания.

Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

10 Т о прославленное даже не оказывается славным с сей стороны, по причине преимущественной славы.

(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

11 И бо, если преходящее славно, тем более славно пребывающее.

Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

12 И мея такую надежду, мы действуем с великим дерзновением,

И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

13 а не так, как Моисей, полагал покрывало на лице свое, чтобы сыны Израилевы не взирали на конец преходящего.

и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 Н о умы их ослеплены: ибо то же самое покрывало доныне остается неснятым при чтении Ветхого Завета, потому что оно снимается Христом.

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

15 Д оныне, когда они читают Моисея, покрывало лежит на сердце их;

А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

16 н о когда обращаются к Господу, тогда это покрывало снимается.

но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

17 Г осподь есть Дух; а где Дух Господень, там свобода.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 М ы же все открытым лицем, как в зеркале, взирая на славу Господню, преображаемся в тот же образ от славы в славу, как от Господня Духа.

А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.