1 И пришли на другой берег моря, в страну Гадаринскую.

И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.

2 И когда вышел Он из лодки, тотчас встретил Его вышедший из гробов человек, нечистым духом,

И като слезе от ладията, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.

3 о н имел жилище в гробах, и никто не мог его связать даже цепями,

Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;

4 п отому что многократно был он скован оковами и цепями, но разрывал цепи и разбивал оковы, и никто не в силах был укротить его;

защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5 в сегда, ночью и днем, в горах и гробах, кричал он и бился о камни;

И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.

6 у видев же Иисуса издалека, прибежал и поклонился Ему,

А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;

7 и , вскричав громким голосом, сказал: что Тебе до меня, Иисус, Сын Бога Всевышнего? заклинаю Тебя Богом, не мучь меня!

и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

8 И бо сказал ему: выйди, дух нечистый, из сего человека.

(Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти! )

9 И спросил его: как тебе имя? И он сказал в ответ: легион имя мне, потому что нас много.

А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

10 И много просили Его, чтобы не высылал их вон из страны той.

И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.

11 П аслось же там при горе большое стадо свиней.

А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.

12 И просили Его все бесы, говоря: пошли нас в свиней, чтобы нам войти в них.

И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13 И исус тотчас позволил им. И нечистые духи, выйдя, вошли в свиней; и устремилось стадо с крутизны в море, а их было около двух тысяч; и потонули в море.

Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.

14 П асущие же свиней побежали и рассказали в городе и в деревнях. И вышли посмотреть, что случилось.

А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

15 П риходят к Иисусу и видят, что бесновавшийся, в котором был легион, сидит и одет, и в здравом уме; и устрашились.

И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.

16 В идевшие рассказали им о том, как это произошло с бесноватым, и о свиньях.

А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.

17 И начали просить Его, чтобы отошел от пределов их.

И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18 И когда Он вошел в лодку, бесновавшийся просил Его, чтобы быть с Ним.

И когато влизаше в ладията, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19 Н о Иисус не дозволил ему, а сказал: иди домой к своим и расскажи им, что сотворил с тобою Господь и помиловал тебя.

Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.

20 И пошел и начал проповедывать в Десятиградии, что сотворил с ним Иисус; и все дивились.

И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха. Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

21 К огда Иисус опять переправился в лодке на другой берег, собралось к Нему множество народа. Он был у моря.

Когато Исус пак премина с ладията на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.

22 И вот, приходит один из начальников синагоги, по имени Иаир, и, увидев Его, падает к ногам Его

И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му

23 и усильно просит Его, говоря: дочь моя при смерти; приди и возложи на нее руки, чтобы она выздоровела и осталась жива.

и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24 п ошел с ним. За Ним следовало множество народа, и теснили Его.

И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.

25 О дна женщина, которая страдала кровотечением двенадцать лет,

И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

26 м ного потерпела от многих врачей, истощила всё, что было у ней, и не получила никакой пользы, но пришла еще в худшее состояние, --

и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,

27 у слышав об Иисусе, подошла сзади в народе и прикоснулась к одежде Его,

като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.

28 и бо говорила: если хотя к одежде Его прикоснусь, то выздоровею.

Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29 И тотчас иссяк у ней источник крови, и она ощутила в теле, что исцелена от болезни.

И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30 В то же время Иисус, почувствовав Сам в Себе, что вышла из Него сила, обратился в народе и сказал: кто прикоснулся к Моей одежде?

И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?

31 У ченики сказали Ему: Ты видишь, что народ теснит Тебя, и говоришь: кто прикоснулся ко Мне?

Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?

32 Н о Он смотрел вокруг, чтобы видеть ту, которая сделала это.

Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

33 Ж енщина в страхе и трепете, зная, что с нею произошло, подошла, пала пред Ним и сказала Ему всю истину.

А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34 О н же сказал ей: дщерь! вера твоя спасла тебя; иди в мире и будь здорова от болезни твоей.

А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

35 К огда Он еще говорил сие, приходят от начальника синагоги и говорят: дочь твоя умерла; что еще утруждаешь Учителя?

Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

36 Н о Иисус, услышав сии слова, тотчас говорит начальнику синагоги: не бойся, только веруй.

А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37 И не позволил никому следовать за Собою, кроме Петра, Иакова и Иоанна, брата Иакова.

И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

38 П риходит в дом начальника синагоги и видит смятение и плачущих и вопиющих громко.

И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.

39 И , войдя, говорит им: что смущаетесь и плачете? девица не умерла, но спит.

След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40 И смеялись над Ним. Но Он, выслав всех, берет с Собою отца и мать девицы и бывших с Ним и входит туда, где девица лежала.

А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.

41 И , взяв девицу за руку, говорит ей: 'талифа куми', что значит: девица, тебе говорю, встань.

И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!

42 И девица тотчас встала и начала ходить, ибо была лет двенадцати. пришли в великое изумление.

И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.

43 И Он строго приказал им, чтобы никто об этом не знал, и сказал, чтобы дали ей есть.

Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.