1 П осле того опять явился Иисус ученикам Своим при море Тивериадском. Явился же так:

След това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

2 б ыли вместе Симон Петр, и Фома, называемый Близнец, и Нафанаил из Каны Галилейской, и сыновья Зеведеевы, и двое других из учеников Его.

там бяха заедно Симон Петър, Тома, наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците Му.

3 С имон Петр говорит им: иду ловить рыбу. Говорят ему: идем и мы с тобою. Пошли и тотчас вошли в лодку, и не поймали в ту ночь ничего.

Симон Петър им каза: Отивам да ловя риба. Казаха му: Ще дойдем и ние с теб. Излязоха и се качиха на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо.

4 А когда уже настало утро, Иисус стоял на берегу; но ученики не узнали, что это Иисус.

А когато вече се разсъмваше, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Той.

5 И исус говорит им: дети! есть ли у вас какая пища? Они отвечали Ему: нет.

Исус им каза: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

6 О н же сказал им: закиньте сеть по правую сторону лодки, и поймаете. Они закинули, и уже не могли вытащить от множества рыбы.

А Той им каза: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. И така, те хвърлиха; и не можаха вече да я извлекат поради многото риба.

7 Т огда ученик, которого любил Иисус, говорит Петру: это Господь. Симон же Петр, услышав, что это Господь, опоясался одеждою, --ибо он был наг, --и бросился в море.

Тогава онзи ученик, когото Исус обичаше, каза на Петър: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, навлече си връхната дреха (защото я беше свалил) и се хвърли в езерото.

8 А другие ученики приплыли в лодке, --ибо недалеко были от земли, локтей около двухсот, --таща сеть с рыбою.

А другите ученици дойдоха в ладията, защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти, и влачеха мрежата с рибата.

9 К огда же вышли на землю, видят разложенный огонь и на нем лежащую рыбу и хлеб.

И като излязоха на сушата, видяха разстлана жарава и на нея сложена риба и хляб.

10 И исус говорит им: принесите рыбы, которую вы теперь поймали.

Исус им каза: Донесете от рибата, която сега уловихте.

11 С имон Петр пошел и вытащил на землю сеть, наполненную большими рыбами, сто пятьдесят три; и при таком множестве не прорвалась сеть.

Затова Симон Петър се качи на ладията и извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби - сто петдесет и три на брой; и макар да бяха толкова много, мрежата не се скъса.

12 И исус говорит им: придите, обедайте. Из учеников же никто не смел спросить Его: кто Ты?, зная, что это Господь.

Исус им каза: Елате да закусите. И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си?, понеже знаеха, че е Господ.

13 И исус приходит, берет хлеб и дает им, также и рыбу.

Исус дойде, взе хляба и им даде, също и рибата.

14 Э то уже в третий раз явился Иисус ученикам Своим по воскресении Своем из мертвых.

Това беше вече трети път, когато Исус се яви на учениците, след като възкръсна от мъртвите. Исус Христос и Петър

15 К огда же они обедали, Иисус говорит Симону Петру: Симон Ионин! любишь ли ты Меня больше, нежели они? говорит Ему: так, Господи! Ты знаешь, что я люблю Тебя. говорит ему: паси агнцев Моих.

А като закусиха, Исус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси агънцата Ми.

16 Е ще говорит ему в другой раз: Симон Ионин! любишь ли ты Меня? говорит Ему: так, Господи! Ты знаешь, что я люблю Тебя. говорит ему: паси овец Моих.

Пак му каза втори път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми.

17 Г оворит ему в третий раз: Симон Ионин! любишь ли ты Меня? Петр опечалился, что в третий раз спросил его: любишь ли Меня? и сказал Ему: Господи! Ты все знаешь; Ты знаешь, что я люблю Тебя. Иисус говорит ему: паси овец Моих.

Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?, и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.

18 И стинно, истинно говорю тебе: когда ты был молод, то препоясывался сам и ходил, куда хотел; а когда состаришься, то прострешь руки твои, и другой препояшет тебя, и поведет, куда не хочешь.

Истина, истина ти казвам: Когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще разтвориш ръце и друг ще те върже и ще те води, където не искаш.

19 С казал же это, давая разуметь, какою смертью прославит Бога. И, сказав сие, говорит ему: иди за Мною.

А като каза това, Той посочваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като изрече това, му каза: Върви след Мен.

20 П етр же, обратившись, видит идущего за ним ученика, которого любил Иисус и который на вечери, приклонившись к груди Его, сказал: Господи! кто предаст Тебя?

А Петър, като се обърна, видя, че след него идва ученикът, когото Исус обичаше, този, който на вечерята се беше облегнал на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

21 Е го увидев, Петр говорит Иисусу: Господи! а он что?

Като го видя, Петър каза на Исус: Господи, а с този какво ще стане ?

22 И исус говорит ему: если Я хочу, чтобы он пребыл, пока приду, что тебе ? ты иди за Мною.

Исус му каза: Ако искам той да остане, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти върви след Мен.

23 И пронеслось это слово между братиями, что ученик тот не умрет. Но Иисус не сказал ему, что не умрет, но: если Я хочу, чтобы он пребыл, пока приду, что тебе ?

И така, разнесе се слух между братята, че този ученик няма да умре. Исус, обаче, не му каза, че няма да умре, но: Ако искам той да остане, докато дойда, тебе какво те засяга?

24 С ей ученик и свидетельствует о сем, и написал сие; и знаем, что истинно свидетельство его.

Този е ученикът, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

25 М ногое и другое сотворил Иисус; но, если бы писать о том подробно, то, думаю, и самому миру не вместить бы написанных книг. Аминь.

Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.