1 И было ко мне слово Господне в девятом году, в десятом месяце, в десятый день месяца:

А в деветата година, десетия месец, на десетия ден от месеца, Господнето слово пак дойде към мен и каза:

2 с ын человеческий! запиши себе имя этого дня, этого самого дня: в этот самый день царь Вавилонский подступит к Иерусалиму.

Сине човешки, запиши си името на този ден, на същия този ден; защото в същия този ден вавилонският цар се доближи до Йерусалим.

3 И произнеси на мятежный дом притчу, и скажи им: так говорит Господь Бог: поставь котел, поставь и налей в него воды;

И произнесѝ притча към бунтовния дом, като им кажеш: Така казва Господ Йехова: Сложи котела, сложи, налей също вода в него.

4 с ложи в него куски мяса, все лучшие куски, бедра и плеча, и наполни отборными костями;

Събери в него късовете за варене, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

5 о тборных овец возьми, и под ним кости, и кипяти до того, чтобы и кости разварились в нем.

Вземи отбраните от стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре и костите в него да се сварят.

6 П осему так говорит Господь Бог: горе городу кровей! горе котлу, в котором есть накипь и с которого накипь его не сходит! кусок за куском его выбрасывайте из него, не выбирая по жребию.

Защото така казва Господ Йехова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребий за тях.

7 И бо кровь его среди него; он оставил ее на голой скале; не на землю проливал ее, где она могла бы покрыться пылью.

Защото кръвта му е сред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, за да се покрие с пръст.

8 Ч тобы возбудить гнев для совершения мщения, Я оставил кровь его на голой скале, чтобы она не скрылась.

Аз изложих на гол камък кръвта, която изля, за да не се покрие, за да направя да избухне ярост, за да извърши въздаяние.

9 П осему так говорит Господь Бог: горе городу кровей! и Я разложу большой костер.

Затова така казва Господ Йехова: Горко на кръвопролитния град! Защото и Аз ще направя по-голяма огнена грамада.

10 П рибавь дров, разведи огонь, вывари мясо; пусть все сгустится, и кости перегорят.

Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека костите изгорят.

11 И когда котел будет пуст, поставь его на уголья, чтобы он разгорелся, и чтобы медь его раскалилась, и расплавилась в нем нечистота его, и вся накипь его исчезла.

Тогава сложи котела празен на въглищата, за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

12 Т руд будет тяжелый; но большая накипь его не сойдет с него; и в огне на нем накипь его.

Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства от него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

13 В нечистоте твоей такая мерзость, что, сколько Я ни чищу тебя, ты все нечист; от нечистоты твоей ты и впредь не очистишься, доколе ярости Моей Я не утолю над тобою.

Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху теб яростта Си.

14 Я Господь, Я говорю: это придет и Я сделаю; не отменю и не пощажу, и не помилую. По путям твоим и по делам твоим будут судить тебя, говорит Господь Бог.

Аз, Господ, го изговорих; това ще се сбъдне и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдя, казва Господ Йехова.

15 И было ко мне слово Господне:

При това Господнето слово дойде към мен и каза:

16 с ын человеческий! вот, Я возьму у тебя язвою утеху очей твоих; но ты не сетуй и не плачь, и слезы да не выступают у тебя;

Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17 в здыхай в безмолвии, плача по умершим не совершай; но обвязывай себя повязкою и обувай ноги твои в обувь твою, и бороды не закрывай, и хлеба от чужих не ешь.

Въздишай, но не на глас, да не жалееш за мъртви; завий превръзката на главата си и обуй обувките на краката си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещите хора.

18 И после того, как говорил я поутру слово к народу, вечером умерла жена моя, и на другой день я сделал так, как повелено было мне.

И така, говорих на народа сутринта, а вечерта жена ми умря; и сутринта направих, както ми беше заповядано.

19 И сказал мне народ: не скажешь ли нам, какое для нас значение в том, что ты делаешь?

Тогава народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?

20 И сказал я им: ко мне было слово Господне:

Тогава им отвърнах: Господнето слово дойде към мен и каза:

21 с кажи дому Израилеву: так говорит Господь Бог: вот, Я отдам на поругание святилище Мое, опору силы вашей, утеху очей ваших и отраду души вашей, а сыновья ваши и дочери ваши, которых вы оставили, падут от меча.

Говори на Израелевия дом: Така казва Господ Йехова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желаното за очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22 И вы будете делать то же, что делал я; бороды не будете закрывать, и хлеба от чужих не будете есть;

И вие ще направите, както направих аз; няма да покриете устните си и няма да ядете хляб на жалеещи хора;

23 и повязки ваши будут на головах ваших, и обувь ваша на ногах ваших; не будете сетовать и плакать, но будете истаявать от грехов ваших и воздыхать друг перед другом.

превръзките на главите ви ще бъдат на главите ви и обувките - на краката ви; няма да жалеете, нито да плачете, а ще се стопите в беззаконията си и ще охкате един към друг.

24 И будет для вас Иезекииль знамением: все, что он делал, и вы будете делать; и когда это сбудется, узнаете, что Я Господь Бог.

Така Йезекиил ще ви бъде знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Йехова.

25 А что до тебя, сын человеческий, то в тот день, когда Я возьму у них украшение славы их, утеху очей их и отраду души их, сыновей их и дочерей их, --

А колкото до тебе, сине човешки, в онзи ден, когато им отнема силата и славата, на която се радват, желанието на очите и милите на душите им, синовете и дъщерите им -

26 в тот день придет к тебе спасшийся, чтобы подать весть в уши твои.

в онзи ден няма ли да дойде при теб онзи, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27 В тот день при этом спасшемся откроются уста твои, и ты будешь говорить, и не останешься уже безмолвным, и будешь знамением для них, и узнают, что Я Господь.

В онзи ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.