1 И было во дни Артаксеркса, --этот Артаксеркс царствовал над ста двадцатью семью областями от Индии и до Ефиопии, --

А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области),

2 в то время, как царь Артаксеркс сел на царский престол свой, что в Сузах, городе престольном,

в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на престола на царството си в столицата Суса,

3 в третий год своего царствования он сделал пир для всех князей своих и для служащих при нем, для главных начальников войска Персидского и Мидийского и для правителей областей своих,

в третата година от царуването си той направи угощение на всичките си първенци и на служителите си (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областите),

4 п оказывая великое богатство царства своего и отличный блеск величия своего многих дней, ста восьмидесяти дней.

когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

5 П о окончании сих дней, сделал царь для народа своего, находившегося в престольном городе Сузах, от большого до малого, пир семидневный на садовом дворе дома царского.

И когато се изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение на целия народ, който се намираше в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

6 Б елые, бумажные и яхонтового цвета шерстяные ткани, прикрепленные виссонными и пурпуровыми шнурами, на серебряных кольцах и мраморных столбах.

който беше украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

7 З олотые и серебряные ложа на помосте, устланном камнями зеленого цвета и мрамором, и перламутром, и камнями черного цвета.

И им наливаха в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

8 Н апитки подаваемы в золотых сосудах и сосудах разнообразных, ценою в тридцать тысяч талантов; и вина царского было множество, по богатству царя. Питье чинно, никто не принуждал, потому что царь дал такое приказание всем управляющим в доме его, чтобы делали по воле каждого.

А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домоуправители, да постъпват според волята на всеки.

9 И царица Астинь сделала также пир для женщин в царском доме царя Артаксеркса.

Царица Астин също направи на жените угощение в царската къща на цар Асуир.

10 В седьмой день, когда развеселилось сердце царя от вина, он сказал Мегуману, Бизфе, Харбоне, Бигфе и Авагфе, Зефару и Каркасу--семи евнухам, служившим пред лицем царя Артаксеркса,

А на седмия ден, когато сърцето на царя се беше развеселило от виното, той заповяда на Меуман, на Визат, на Арвона, на Вигт, на Авагт, на Зетар и на Харкас, седемте евнуси, които слугуваха пред цар Асуир,

11 ч тобы они привели царицу Астинь пред лице царя в венце царском для того, чтобы показать народам и князьям красоту ее; потому что она была очень красива.

да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на народа и първенците; защото тя беше красива наглед.

12 Н о царица Астинь не захотела прийти по приказанию царя, чрез евнухов.

Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез евнусите; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.

13 И разгневался царь сильно, и ярость его загорелась в нем. И сказал царь мудрецам, знающим времена--ибо дела царя пред всеми знающими закон и права, --

Тогава царят каза на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай така да се отнася с всички, които знаеха закон и съд;

14 п риближенными же к нему: Каршена, Шефар, Адмафа, Фарсис, Мерес, Марсена, Мемухан--семь князей Персидских и Мидийских, которые могли видеть лице царя сидели первыми в царстве:

а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя и заемаха първо място в царството):

15 к ак поступить по закону с царицею Астинь за то, что она не сделала по слову царя Артаксеркса, чрез евнухов?

Какво можем според закона да направим на царица Астин за това, че не изпълни заповедта на цар Асуир чрез евнусите?

16 И сказал Мемухан пред лицем царя и князей: не пред царем одним виновна царица Астинь, а пред всеми князьями и пред всеми народами, которые по всем областям царя Артаксеркса;

И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир.

17 п отому что поступок царицы дойдет до всех жен, и они будут пренебрегать мужьями своими и говорить: царь Артаксеркс велел привести царицу Астинь пред лице свое, а она не пошла.

Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе между всички жени, така че, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

18 Т еперь княгини Персидские и Мидийские, которые услышат о поступке царицы, будут говорить всем князьям царя; и пренебрежения и огорчения будет довольно.

И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всички царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.

19 Е сли благоугодно царю, пусть выйдет от него царское постановление и впишется в законы Персидские и Мидийские и не отменяется, о том, что Астинь не будет входить пред лице царя Артаксеркса, а царское достоинство ее царь передаст другой, которая лучше ее.

Ако е угодно на царя, нека бъде издадена от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; и царят нека даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея.

20 К огда услышат о сем постановлении царя, которое разойдется по всему царству его, как оно ни велико, тогда все жены будут почитать мужей своих, от большого до малого.

И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

21 И угодно было слово сие в глазах царя и князей; и сделал царь по слову Мемухана.

Тези думи се харесаха на царя и първенците; и царят направи според каквото каза Мемукан.

22 И послал во все области царя письма, писанные в каждую область письменами ее и к каждому народу на языке его, чтобы всякий муж был господином в доме своем, и чтобы это было объявлено каждому на природном языке его.

Той прати писма по всички царски области, във всяка област според азбуката ѝ и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си и в него да говори на езика на народа си.