1 Д оброе имя лучше дорогой масти, и день смерти--дня рождения.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 Л учше ходить в дом плача об умершем, нежели ходить в дом пира; ибо таков конец всякого человека, и живой приложит к своему сердцу.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 С етование лучше смеха; потому что при печали лица сердце делается лучше.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 С ердце мудрых--в доме плача, а сердце глупых--в доме веселья.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 Л учше слушать обличения от мудрого, нежели слушать песни глупых;

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 п отому что смех глупых то же, что треск тернового хвороста под котлом. И это--суета!

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 П ритесняя других, мудрый делается глупым, и подарки портят сердце.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 К онец дела лучше начала его; терпеливый лучше высокомерного.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 Н е будь духом твоим поспешен на гнев, потому что гнев гнездится в сердце глупых.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 Н е говори: 'отчего это прежние дни были лучше нынешних?', потому что не от мудрости ты спрашиваешь об этом.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 Х ороша мудрость с наследством, и особенно для видящих солнце:

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 п отому что под сенью ее под сенью серебра; но превосходство знания в мудрость дает жизнь владеющему ею.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 С мотри на действование Божие: ибо кто может выпрямить то, что Он сделал кривым?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 В о дни благополучия пользуйся благом, а во дни несчастья размышляй: то и другое соделал Бог для того, чтобы человек ничего не мог сказать против Него.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 В сего насмотрелся я в суетные дни мои: праведник гибнет в праведности своей; нечестивый живет долго в нечестии своем.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 Н е будь слишком строг, и не выставляй себя слишком мудрым; зачем тебе губить себя?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 Н е предавайся греху, и не будь безумен: зачем тебе умирать не в свое время?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 Х орошо, если ты будешь держаться одного и не отнимать руки от другого; потому что кто боится Бога, тот избежит всего того.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 М удрость делает мудрого сильнее десяти властителей, которые в городе.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 Н ет человека праведного на земле, который делал бы добро и не грешил бы;

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 п оэтому не на всякое слово, которое говорят, обращай внимание, чтобы не услышать тебе раба твоего, когда он злословит тебя;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 и бо сердце твое знает много случаев, когда и сам ты злословил других.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 В се это испытал я мудростью; я сказал: 'буду я мудрым'; но мудрость далека от меня.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 Д алеко то, что было, и глубоко--глубоко: кто постигнет его?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 О братился я сердцем моим к тому, чтобы узнать, исследовать и изыскать мудрость и разум, и познать нечестие глупости, невежества и безумия, --

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 и нашел я, что горче смерти женщина, потому что она--сеть, и сердце ее--силки, руки ее--оковы; добрый пред Богом спасется от нее, а грешник уловлен будет ею.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 В от это нашел я, сказал Екклесиаст, испытывая одно за другим.

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 Ч его еще искала душа моя, и я не нашел? --Мужчину одного из тысячи я нашел, а женщину между всеми ими не нашел.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 Т олько это я нашел, что Бог сотворил человека правым, а люди пустились во многие помыслы.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.