1 О , если бы Ты расторг небеса сошел! горы растаяли бы от лица Твоего,

О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2 к ак от плавящего огня, как от кипятящего воду, чтобы имя Твое сделать известным врагам Твоим; от лица Твоего содрогнулись бы народы.

както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,

3 К огда Ты совершал страшные дела, нами неожиданные, и нисходил, --горы таяли от лица Твоего.

когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4 И бо от века не слыхали, не внимали ухом, и никакой глаз не видал другого бога, кроме Тебя, который столько сделал бы для надеющихся на него.

Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат.

5 Т ы милостиво встречал радующегося и делающего правду, поминающего Тебя на путях Твоих. Но вот, Ты прогневался, потому что мы издавна грешили; и как же мы будем спасены?

Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим.

6 В се мы сделались--как нечистый, и вся праведность наша--как запачканная одежда; и все мы поблекли, как лист, и беззакония наши, как ветер, уносят нас.

Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.

7 И нет призывающего имя Твое, который положил бы крепко держаться за Тебя; поэтому Ты сокрыл от нас лице Твое и оставил нас погибать от беззаконий наших.

И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни.

8 Н о ныне, Господи, Ты--Отец наш; мы--глина, а Ты--образователь наш, и все мы--дело руки Твоей.

Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти - грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка.

9 Н е гневайся, Господи, без меры, и не вечно помни беззаконие. Воззри же: мы все народ Твой.

Недей се гневи силно, Господи, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ.

10 Г орода святыни Твоей сделались пустынею; пустынею стал Сион; Иерусалим опустошен.

Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен.

11 Д ом освящения нашего и славы нашей, где отцы наши прославляли Тебя, сожжен огнем, и все драгоценности наши разграблены.

Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха.

12 П осле этого будешь ли еще удерживаться, Господи, будешь ли молчать и карать нас без меры?

Пред вид на това ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?