1 ( 77-1) ^^Учение Асафа.^^ Внимай, народ мой, закону моему, приклоните ухо ваше к словам уст моих.

(По слав. 77.) Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

2 ( 77-2) Открою уста мои в притче и произнесу гадания из древности.

Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

3 ( 77-3) Что слышали мы и узнали, и отцы наши рассказали нам,

Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

4 ( 77-4) не скроем от детей их, возвещая роду грядущему славу Господа, и силу Его, и чудеса Его, которые Он сотворил.

няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 ( 77-5) Он постановил устав в Иакове и положил закон в Израиле, который заповедал отцам нашим возвещать детям их,

защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израел, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

6 ( 77-6) чтобы знал грядущий род, дети, которые родятся, и чтобы они в свое время возвещали своим детям, --

за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят - които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

7 ( 77-7) возлагать надежду свою на Бога и не забывать дел Божиих, и хранить заповеди Его,

За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

8 ( 77-8) и не быть подобными отцам их, роду упорному и мятежному, неустроенному сердцем и неверному Богу духом своим.

и да не станат като бащите си - упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

9 ( 77-9) Сыны Ефремовы, вооруженные, стреляющие из луков, обратились назад в день брани:

Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

10 ( 77-10) они не сохранили завета Божия и отреклись ходить в законе Его;

Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

11 ( 77-11) забыли дела Его и чудеса, которые Он явил им.

а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

12 ( 77-12) Он пред глазами отцов их сотворил чудеса в земле Египетской, на поле Цоан:

Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

13 ( 77-13) разделил море, и провел их чрез него, и поставил воды стеною;

Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

14 ( 77-14) и днем вел их облаком, а во всю ночь светом огня;

Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

15 ( 77-15) рассек камень в пустыне и напоил их, как из великой бездны;

Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

16 ( 77-16) из скалы извел потоки, и воды потекли, как реки.

И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

17 ( 77-17) Но они продолжали грешить пред Ним и раздражать Всевышнего в пустыне:

Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 ( 77-18) искушали Бога в сердце своем, требуя пищи по душе своей,

Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

19 ( 77-19) и говорили против Бога и сказали: 'может ли Бог приготовить трапезу в пустыне?'

и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 ( 77-20) Вот, Он ударил в камень, и потекли воды, и полились ручьи. 'Может ли Он дать и хлеб, может ли приготовлять мясо народу Своему?'

Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

21 ( 77-21) Господь услышал и воспламенился гневом, и огонь возгорелся на Иакова, и гнев подвигнулся на Израиля

Затова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израел;

22 ( 77-22) за то, что не веровали в Бога и не уповали на спасение Его.

защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

23 ( 77-23) Он повелел облакам свыше и отверз двери неба,

При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24 ( 77-24) и одождил на них манну в пищу, и хлеб небесный дал им.

и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

25 ( 77-25) Хлеб ангельский ел человек; послал Он им пищу до сытости.

Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

26 ( 77-26) Он возбудил на небе восточный ветер и навел южный силою Своею

Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

27 ( 77-27) и, как пыль, одождил на них мясо и, как песок морской, птиц пернатых:

Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати - на брой като морския пясък;

28 ( 77-28) поверг их среди стана их, около жилищ их, --

и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

29 ( 77-29) и они ели и пресытились; и желаемое ими дал им.

И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

30 ( 77-30) Но еще не прошла прихоть их, еще пища была в устах их,

А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

31 ( 77-31) гнев Божий пришел на них, убил тучных их и юношей Израилевых низложил.

гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израел.

32 ( 77-32) При всем этом они продолжали грешить и не верили чудесам Его.

При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

33 ( 77-33) И погубил дни их в суете и лета их в смятении.

Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

34 ( 77-34) Когда Он убивал их, они искали Его и обращались, и с раннего утра прибегали к Богу,

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

35 ( 77-35) и вспоминали, что Бог--их прибежище, и Бог Всевышний--Избавитель их,

и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител.

36 ( 77-36) и льстили Ему устами своими и языком своим лгали пред Ним;

Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

37 ( 77-37) сердце же их было неправо пред Ним, и они не были верны завету Его.

защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

38 ( 77-38) Но Он, Милостивый, прощал грех и не истреблял их, многократно отвращал гнев Свой и не возбуждал всей ярости Своей:

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

39 ( 77-39) Он помнил, что они плоть, дыхание, которое уходит и не возвращается.

а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

40 ( 77-40) Сколько раз они раздражали Его в пустыне и прогневляли Его в необитаемой!

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

41 ( 77-41) и снова искушали Бога и оскорбляли Святаго Израилева,

като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израелев!

42 ( 77-42) не помнили руки Его, дня, когда Он избавил их от угнетения,

Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

43 ( 77-43) когда сотворил в Египте знамения Свои и чудеса Свои на поле Цоан;

как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

44 ( 77-44) и превратил реки их и потоки их в кровь, чтобы они не могли пить;

и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

45 ( 77-45) послал на них насекомых, чтобы жалили их, и жаб, чтобы губили их;

как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

46 ( 77-46) земные произрастения их отдал гусенице и труд их--саранче;

и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

47 ( 77-47) виноград их побил градом и сикоморы их--льдом;

Как порази с град лозята им и със светкавици - черниците им,

48 ( 77-48) скот их предал граду и стада их--молниям;

и предаде на град добитъка им и стадата им - на мълнии;

49 ( 77-49) послал на них пламень гнева Своего, и негодование, и ярость и бедствие, посольство злых ангелов;

как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на нещастието, -

50 ( 77-50) уравнял стезю гневу Своему, не охранял души их от смерти, и скот их предал моровой язве;

изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

51 ( 77-51) поразил всякого первенца в Египте, начатки сил в шатрах Хамовых;

как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им - в шатрите на Хама,

52 ( 77-52) и повел народ Свой, как овец, и вел их, как стадо, пустынею;

а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

53 ( 77-53) вел их безопасно, и они не страшились, а врагов их покрыло море;

и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им - морето ги покри;

54 ( 77-54) и привел их в область святую Свою, на гору сию, которую стяжала десница Его;

как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

55 ( 77-55) прогнал от лица их народы и землю их разделил в наследие им, и колена Израилевы поселил в шатрах их.

и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израелевите племена.

56 ( 77-56) Но они еще искушали и огорчали Бога Всевышнего, и уставов Его не сохраняли;

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

57 ( 77-57) отступали и изменяли, как отцы их, обращались назад, как неверный лук;

а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

58 ( 77-58) огорчали Его высотами своими и истуканами своими возбуждали ревность Его.

Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 ( 77-59) Услышал Бог и воспламенился гневом и сильно вознегодовал на Израиля;

Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израел,

60 ( 77-60) отринул жилище в Силоме, скинию, в которой обитал Он между человеками;

така че напусна скинията в Сило - шатъра, който беше поставил между хората,

61 ( 77-61) и отдал в плен крепость Свою и славу Свою в руки врага,

и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 ( 77-62) и предал мечу народ Свой и прогневался на наследие Свое.

Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

63 ( 77-63) Юношей его поедал огонь, и девицам его не пели брачных песен;

Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 ( 77-64) священники его падали от меча, и вдовы его не плакали.

Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

65 ( 77-65) Но, как бы от сна, воспрянул Господь, как бы исполин, побежденный вином,

Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

66 ( 77-66) и поразил врагов его в тыл, вечному сраму предал их;

и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

67 ( 77-67) и отверг шатер Иосифов и колена Ефремова не избрал,

При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

68 ( 77-68) а избрал колено Иудино, гору Сион, которую возлюбил.

а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

69 ( 77-69) И устроил, как небо, святилище Свое и, как землю, утвердил его навек,

Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

70 ( 77-70) и избрал Давида, раба Своего, и взял его от дворов овчих

Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

71 ( 77-71) и от доящих привел его пасти народ Свой, Иакова, и наследие Свое, Израиля.

от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.

72 ( 77-72) И он пас их в чистоте сердца своего и руками мудрыми водил их.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.