1 И пошел Ровоам в Сихем, ибо в Сихем пришли все Израильтяне, чтобы воцарить его.

Ровоам отиде в Сихем, защото там се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

2 И услышал о том Иеровоам, сын Наватов, когда находился еще в Египте, куда убежал от царя Соломона, и возвратился Иеровоам из Египта;

А Еровоам, Наватовият син, който още беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, като разбра за това, остана в Египет.

3 и послали за ним и призвали его. Тогда Иеровоам и все собрание Израильтян пришли и говорили Ровоаму и сказали:

Но пратиха вестоносци и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израелево общество дойдоха и казаха на Ровоам:

4 о тец твой наложил на нас тяжкое иго, ты же облегчи нам жестокую работу отца твоего и тяжкое иго, которое он наложил на нас, и тогда мы будем служить тебе.

Баща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим.

5 И сказал он им: пойдите и чрез три дня опять придите ко мне. И пошел народ.

А той им отговори: Идете си, чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде.

6 Ц арь Ровоам советовался со старцами, которые предстояли пред Соломоном, отцом его, при жизни его, и говорил: как посоветуете вы мне отвечать сему народу?

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, докато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

7 О ни говорили ему и сказали: если ты на сей день будешь слугою народу сему и услужишь ему, и удовлетворишь им и будешь говорить им ласково, то они будут твоими рабами на все дни.

Те му отвърнаха: Ако днес станеш слуга на този народ, да им слугуваш и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

8 Н о он пренебрег совет старцев, что они советовали ему, и советовался с молодыми людьми, которые выросли вместе с ним и которые предстояли пред ним,

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 и сказал им: что вы посоветуете мне отвечать народу сему, который говорил мне и сказал: 'облегчи иго, которое наложил на нас отец твой'?

Запита ги: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми каза: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 И говорили ему молодые люди, которые выросли вместе с ним, и сказали: так скажи народу сему, который говорил тебе и сказал: 'отец твой наложил на нас тяжкое иго, ты же облегчи нас'; так скажи им: 'мой мизинец толще чресл отца моего;

И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха следното: Така кажи на този народ, който ти каза: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти ни го облекчи, - така да им отговориш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 и так, если отец мой обременял вас тяжким игом, то я увеличу иго ваше; отец мой наказывал вас бичами, а я буду наказывать вас скорпионами'.

Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.

12 И еровоам и весь народ пришли к Ровоаму на третий день, как приказал царь, сказав: придите ко мне на третий день.

Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: Върнете се при мене на третия ден.

13 И отвечал царь народу сурово и пренебрег совет старцев, что они советовали ему;

И царят отговори на народа остро, като пренебрегна съвета, който старейшините му дадоха,

14 и говорил он по совету молодых людей и сказал: отец мой наложил на вас тяжкое иго, а я увеличу иго ваше; отец мой наказывал вас бичами, а я буду наказывать вас скорпионами.

и им отговори според съвета на младите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще го направя още по-тежък. Баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпиони.

15 И не послушал царь народа, ибо так суждено было Господом, чтобы исполнилось слово Его, которое изрек Господь чрез Ахию Силомлянина Иеровоаму, сыну Наватову.

Така царят не послуша народа; защото това стана от Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

16 И увидели все Израильтяне, что царь не послушал их. И отвечал народ царю и сказал: какая нам часть в Давиде? нет нам доли в сыне Иессеевом; по шатрам своим, Израиль! теперь знай свой дом, Давид! И разошелся Израиль по шатрам своим.

А след като целият Израел видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние с Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израелю! Промисли сега, Давиде, за дома си.

17 Т олько над сынами Израилевыми, жившими в городах Иудиных, царствовал Ровоам.

А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 И послал царь Ровоам Адонирама, начальника над податью; но все Израильтяне забросали его каменьями, и он умер; царь же Ровоам поспешно взошел на колесницу, чтоб убежать в Иерусалим.

Тогава цар Ровоам прати при израелтяните Адорам, който отговаряше за данъците. Но целият Израел го затрупаха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да се скрие в Йерусалим.

19 И отложился Израиль от дома Давидова до сего дня.

Така Израел въстана против Давидовия дом, както е и до днес.

20 К огда услышали все Израильтяне, что Иеровоам возвратился, то послали и призвали его в собрание, и воцарили его над всеми Израильтянами. За домом Давидовым не осталось никого, кроме колена Иудина.

А когато целият Израел чу, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израел. Никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

21 Р овоам, прибыв в Иерусалим, собрал из всего дома Иудина и из колена Вениаминова сто восемьдесят тысяч отборных воинов, дабы воевать с домом Израилевым для того, чтобы возвратить царство Ровоаму, сыну Соломонову.

Тогава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израелевия дом и да възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син.

22 И было слово Божие к Самею, человеку Божию, и сказано:

Но Божието слово дойде към Божия човек Семая и каза:

23 с кажи Ровоаму, сыну Соломонову, царю Иудейскому, и всему дому Иудину и Вениаминову и прочему народу:

Говорѝ на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, следното:

24 т ак говорит Господь: не ходите и не начинайте войны с братьями вашими, сынами Израилевыми; возвратитесь каждый в дом свой, ибо от Меня это было. И послушались они слова Господня и пошли назад по слову Господню.

Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израелтяните. Върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това. И те послушаха Господнето слово, върнаха се и си отидоха, според Господнето слово.

25 И обстроил Иеровоам Сихем на горе Ефремовой и поселился в нем; оттуда пошел и построил Пенуил.

Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него. После излезе оттам и съгради Фануил.

26 И говорил Иеровоам в сердце своем: царство может опять перейти к дому Давидову;

А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом;

27 е сли народ сей будет ходить в Иерусалим для жертвоприношения в доме Господнем, то сердце народа сего обратится к государю своему, к Ровоаму, царю Иудейскому, и убьют они меня и возвратятся к Ровоаму, царю Иудейскому.

защото, ако този народ отива да принася жертви на Господния дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, Юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдейския цар Ровоам.

28 И посоветовавшись царь сделал двух золотых тельцов и сказал: не нужно вам ходить в Иерусалим; вот боги твои, Израиль, которые вывели тебя из земли Египетской.

Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета; и каза на народа: Трудно ви е да възлизате в Йерусалим. Това са боговете ти, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

29 И поставил одного в Вефиле, а другого в Дане.

И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.

30 И повело это ко греху, ибо народ стал ходить к одному, даже в Дан.

А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан.

31 И построил он капище на высоте и поставил из народа священников, которые не были из сынов Левииных.

Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакъв народ, които не бяха от Левиевите потомци.

32 И установил Иеровоам праздник в восьмой месяц, в пятнадцатый день месяца, подобный тому празднику, какой был в Иудее, и приносил жертвы на жертвеннике; то же сделал он в Вефиле, чтобы приносить жертву тельцам, которых сделал. И поставил в Вефиле священников высот, которые устроил,

Тогава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца подобен на празника, който ставаше в Юдея, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва телетата, които беше направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които беше направил.

33 и принес жертвы на жертвеннике, который он сделал в Вефиле, в пятнадцатый день восьмого месяца, месяца, который он произвольно назначил; и установил праздник для сынов Израилевых, и подошел к жертвеннику, чтобы совершить курение.

А на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който беше намислил в сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който беше издигнал във Ветил. И установи празник за израелтяните и се възкачи на жертвеника, за да покади.