2-я Царств 11 ~ 2 Царе 11

picture

1 Ч ерез год, в то время, когда выходят цари, Давид послал Иоава и слуг своих с ним и всех Израильтян; и они поразили Аммонитян и осадили Равву; Давид же оставался в Иерусалиме.

След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израел. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.

2 О днажды под вечер Давид, встав с постели, прогуливался на кровле царского дома и увидел с кровли купающуюся женщину; а та женщина была очень красива.

Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива.

3 И послал Давид разведать, кто эта женщина? И сказали ему: это Вирсавия, дочь Елиама, жена Урии Хеттеянина.

И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия.

4 Д авид послал слуг взять ее; и она пришла к нему, и он спал с нею. Когда же она очистилась от нечистоты своей, возвратилась в дом свой.

Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5 Ж енщина эта сделалась беременною и послала известить Давида, говоря: я беременна.

А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.

6 И послал Давид Иоаву: пришли ко мне Урию Хеттеянина. И послал Иоав Урию к Давиду.

Тогава Давид прати вестоносец до Йоав да му каже: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.

7 И пришел к нему Урия, и расспросил Давид о положении Иоава и о положении народа, и о ходе войны.

И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как е народът и как върви войната.

8 И сказал Давид Урии: иди домой и омой ноги свои. И вышел Урия из дома царского, а вслед за ним понесли и царское кушанье.

После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9 Н о Урия спал у ворот царского дома со всеми слугами своего господина, и не пошел в свой дом.

Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.

10 И донесли Давиду, говоря: не пошел Урия в дом свой. И сказал Давид Урии: вот, ты пришел с дороги; отчего же не пошел ты в дом свой?

И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?

11 И сказал Урия Давиду: ковчег и Израиль и Иуда находятся в шатрах, и господин мой Иоав и рабы господина моего пребывают в поле, а я вошел бы в дом свой и есть и пить и спать со своею женою! Клянусь твоею жизнью и жизнью души твоей, этого я не сделаю.

Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израел и Юда престояват в шатри. Господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя.

12 И сказал Давид Урии: останься здесь и на этот день, а завтра я отпущу тебя. И остался Урия в Иерусалиме на этот день до завтра.

Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.

13 И пригласил его Давид, и ел пред ним и пил, и напоил его. Но вечером пошел спать на постель свою с рабами господина своего, а в свой дом не пошел.

Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14 П оутру Давид написал письмо к Иоаву и послал с Уриею.

Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия.

15 В письме он написал так: поставьте Урию там, где самое сильное сражение, и отступите от него, чтоб он был поражен и умер.

А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16 П осему, когда Иоав осаждал город, то поставил он Урию на таком месте, о котором знал, что там храбрые люди.

И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.

17 И вышли люди из города и сразились с Иоавом, и пало несколько из народа, из слуг Давидовых; был убит также и Урия Хеттеянин.

И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.

18 И послал Иоав донести Давиду о всем ходе сражения.

Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.

19 И приказал посланному, говоря: когда ты расскажешь царю о всем ходе сражения

Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,

20 и увидишь, что царь разгневается, и скажет тебе: 'зачем вы так близко подходили к городу сражаться? разве вы не знали, что со стены будут бросать на вас?

ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21 к то убил Авимелеха, сына Иероваалова? не женщина ли бросила на него со стены обломок жернова, и он умер в Тевеце? Зачем же вы близко подходили к стене?' тогда ты скажи: и раб твой Урия Хеттеянин также умер.

Кой порази Авимелех, син на Ерувесета? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия.

22 И пошел, и пришел, и рассказал Давиду обо всем, для чего послал его Иоав, обо всем ходе сражения.

И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.

23 Т огда посланный сказал Давиду: одолевали нас те люди и вышли к нам в поле, и мы преследовали их до входа в ворота;

Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.

24 т огда стреляли стрелки со стены на рабов твоих, и умерли из рабов царя; умер также и раб твой Урия Хеттеянин.

Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.

25 Т огда сказал Давид посланному: так скажи Иоаву: 'пусть не смущает тебя это дело, ибо меч поядает иногда того, иногда сего; усиль войну твою против города и разрушь его'. Так ободри его.

Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога - друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.

26 И услышала жена Урии, что умер Урия, муж ее, и плакала по муже своем.

А когато Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.

27 К огда кончилось время плача, Давид послал, и взял ее в дом свой, и она сделалась его женою и родила ему сына. И было это дело, которое сделал Давид, зло в очах Господа.

И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.