1 К огда услышал царь Езекия, то разодрал одежды свои и покрылся вретищем, и пошел в дом Господень.

А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 И послал Елиакима, начальника дворца, и Севну писца, и старших священников, покрытых вретищами, к Исаии пророку, сыну Амосову.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

3 И они сказали ему: так говорит Езекия: день скорби и наказания и посрамления--день сей; ибо дошли младенцы до отверстия утробы матерней, а силы нет родить.

Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 М ожет быть, услышит Господь Бог твой все слова Рабсака, которого послал царь Ассирийский, господин его, хулить Бога живаго и поносить словами, какие слышал Господь Бог твой. Принеси же молитву об оставшихся, которые находятся еще в живых.

Може би Господ, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за остатъка, който е оцелял.

5 И пришли слуги царя Езекии к Исаии,

И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая,

6 и сказал им Исаия: так скажите господину вашему: так говорит Господь: не бойся слов, которые ты слышал, которыми поносили Меня слуги царя Ассирийского.

Исая им каза: Така да предадете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 В от Я пошлю в него дух, и он услышит весть, и возвратится в землю свою, и Я поражу его мечом в земле его.

Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.

8 И возвратился Рабсак, и нашел царя Ассирийского воюющим против Ливны, ибо он слышал, что тот отошел от Лахиса.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.

9 И услышал он о Тиргаке, царе Ефиопском; ему сказали: вот, он вышел сразиться с тобою. И снова послал он послов к Езекии сказать:

А царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, пра̀ти пак посланици до Езекия, като каза:

10 т ак скажите Езекии, царю Иудейскому: пусть не обманывает тебя Бог твой, на Которого ты уповаешь, думая: 'не будет отдан Иерусалим в руки царя Ассирийского'.

Така да говорите на Юдейския цар Езекия: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 В едь ты слышал, что сделали цари Ассирийские со всеми землями, положив на них заклятие, --и ты ли уцелеешь?

Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?

12 Б оги народов, которых разорили отцы мои, спасли ли их? Гозан, и Харан, и Рецеф, и сынов Едена, что в Фалассаре?

Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Г де царь Емафа, и царь Арпада, и царь города Сепарваима, Ены и Иввы?

Къде е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 И взял Езекия письмо из руки послов, и прочитал его, и пошел в дом Господень, и развернул его Езекия пред лицем Господним,

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, той отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 и молился Езекия пред лицем Господним и говорил: Господи Боже Израилев, седящий на Херувимах! Ты один Бог всех царств земли, Ты сотворил небо и землю.

И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

16 П риклони, Господи, ухо Твое и услышь; открой, Господи, очи Твои и воззри, и услышь слова Сеннахирима, который послал поносить Бога живаго!

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати този да похули живия Бог.

17 П равда, о, Господи, цари Ассирийские разорили народы и земли их,

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 и побросали богов их в огонь; но это не боги, а изделие рук человеческих, дерево и камень; потому и истребили их.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 И ныне, Господи Боже наш, спаси нас от руки его, и узнают все царства земли, что Ты, Господи, Бог один.

И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 И послал Исаия, сын Амосов, к Езекии сказать: так говорит Господь Бог Израилев: то, о чем ты молился Мне против Сеннахирима, царя Ассирийского, Я услышал.

Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21 В от слово, которое изрек Господь о нем: презрит тебя, посмеется над тобою девствующая дочь Сиона; вслед тебя покачает головою дочь Иерусалима.

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.

22 К ого ты порицал и поносил? И на кого ты возвысил голос и поднял так высоко глаза свои? На Святаго Израилева!

Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.

23 Ч рез послов твоих ты порицал Господа и сказал: 'со множеством колесниц моих я взошел на высоту гор, на ребра Ливана, и срубил рослые кедры его, отличные кипарисы его, и пришел на самое крайнее пристанище его, в рощу сада его;

Господ си обидил ти чрез посланиците си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в гората на неговия Кармил.

24 и откапывал я и пил воду чужую, и осушу ступнями ног моих все реки Египетские'.

Аз изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.

25 Р азве ты не слышал, что Я издавна сделал это, в древние дни предначертал это, а ныне выполнил тем, что ты опустошаешь укрепленные города, в груды развалин?

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.

26 И жители их сделались маломощны, трепещут и остаются в стыде. Они стали трава на поле и нежная зелень, порост на кровлях и опаленный хлеб, прежде нежели выколосился.

Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и като жито, препълнено, преди да стане стъбло.

27 С ядешь ли ты, выйдешь ли, войдешь ли, Я все знаю; и дерзость твою против Меня.

Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и буйството ти против Мене.

28 З а твою дерзость против Меня и надмение твое дошло до ушей Моих, Я вложу кольцо Мое в ноздри твои и удила Мои в рот твой, и возвращу тебя назад тою же дорогою, которою пришел ты.

Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устните ти, и ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29 И вот тебе,, знамение: ешьте в этот год выросшее от упавшего зерна, и в другой год--самородное, а на третий год сейте и жните, и садите виноградные сады и ешьте плоды их.

И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

30 И уцелевшее в доме Иудином, оставшееся пустит опять корень внизу и принесет плод вверху,

И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

31 и бо из Иерусалима произойдет остаток, и спасенное от горы Сиона. Ревность Господа Саваофа сделает сие.

Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

32 П осему так говорит Господь о царе Ассирийском: 'не войдет он в сей город, и не бросит туда стрелы, и не приступит к нему со щитом, и не насыплет против него вала.

Затова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.

33 Т ою же дорогою, которою пришел, возвратится, и в город сей не войдет, говорит Господь.

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;

34 Я буду охранять город сей, чтобы спасти его ради Себя и ради Давида, раба Моего'.

защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

35 И случилось в ту ночь: пошел Ангел Господень и поразил в стане Ассирийском сто восемьдесят пять тысяч. И встали поутру, и вот все тела мертвые.

И в същата нощ ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове.

36 И отправился, и пошел, и возвратился Сеннахирим, царь Ассирийский, и жил в Ниневии.

И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия.

37 И когда он поклонялся в доме Нисроха, бога своего, то Адрамелех и Шарецер, сыновья его, убили его мечом, а сами убежали в землю Араратскую. И воцарился Асардан, сын его, вместо него.

А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.