1 И обратился я и увидел всякие угнетения, какие делаются под солнцем: и вот слезы угнетенных, а утешителя у них нет; и в руке угнетающих их--сила, а утешителя у них нет.

Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

2 И ублажил я мертвых, которые давно умерли, более живых, которые живут доселе;

затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

3 а блаженнее их обоих тот, кто еще не существовал, кто не видал злых дел, какие делаются под солнцем.

а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 В идел я также, что всякий труд и всякий успех в делах производят взаимную между людьми зависть. И это--суета и томление духа!

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

5 Г лупый, сложив свои руки, и съедает плоть свою.

Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 Л учше горсть с покоем, нежели пригоршни с трудом и томлением духа.

и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

7 И обратился я и увидел еще суету под солнцем;

Тогава отново видях само суета под слънцето.

8 о динокий, и другого нет; ни сына, ни брата нет у него; а всем трудам его нет конца, и глаз его не насыщается богатством. 'Для кого же я тружусь и лишаю душу мою блага?' И это--суета и недоброе дело!

Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

9 Д воим лучше, нежели одному; потому что у них есть доброе вознаграждение в труде их:

По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 и бо если упадет один, то другой поднимет товарища своего. Но горе одному, когда упадет, а другого нет, который поднял бы его.

защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

11 Т акже, если лежат двое, то тепло им; а одному как согреться?

И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 И если станет преодолевать кто-либо одного, то двое устоят против него: и нитка, втрое скрученная, нескоро порвется.

И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

13 Л учше бедный, но умный юноша, нежели старый, но неразумный царь, который не умеет принимать советы;

По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 и бо тот из темницы выйдет на царство, хотя родился в царстве своем бедным.

защото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 В идел я всех живущих, которые ходят под солнцем, с этим другим юношею, который займет место того.

Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 Н е было числа всему народу, который был перед ним, хотя позднейшие не порадуются им. И это--суета и томление духа!

нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.