1 M e volví y vi todas las violencias que se hacen debajo del sol: las lágrimas de los oprimidos, sin tener quien los consolara; no había consuelo para ellos, pues la fuerza estaba en manos de sus opresores.

Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

2 A labé entonces a los finados, los que ya habían muerto, más que a los vivos, los que todavía viven.

затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

3 P ero tuve por más feliz que unos y otros al que aún no es, al que aún no ha visto las malas obras que se hacen debajo del sol.

а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 H e visto asimismo que toda obra bien hecha despierta la envidia del hombre contra su prójimo. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

5 E l necio se cruza de brazos y se consume en sí mismo.

Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 M ás vale un puño lleno de descanso, que ambos puños llenos de trabajo y aflicción de espíritu.

и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

7 M e volví otra vez, y vi vanidad debajo del sol.

Тогава отново видях само суета под слънцето.

8 U n hombre está solo, sin sucesor, sin hijo ni hermano. Nunca cesa de trabajar, sus ojos no se sacian de riquezas, ni se pregunta: «¿Para quién trabajo yo y privo a mi vida de todo bienestar?» También esto es vanidad y duro trabajo.

Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

9 M ejor son dos que uno, pues reciben mejor paga por su trabajo.

По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 P orque si caen, el uno levantará a su compañero; pero ¡ay del que está solo! Cuando caiga no habrá otro que lo levante.

защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

11 T ambién, si dos duermen juntos se calientan mutuamente, pero ¿cómo se calentará uno solo?

И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 A uno que prevalece contra otro, dos lo resisten, pues cordón de tres dobleces no se rompe pronto.

И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

13 M ejor es el muchacho pobre y sabio que el rey viejo y necio que no admite consejos,

По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 a unque haya salido de la cárcel quien llegó a reinar, o aunque en su reino naciera pobre.

защото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 Y vi a todos los que viven debajo del sol caminando con el muchacho sucesor, que ocupará el lugar del otro rey.

Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 L a muchedumbre que lo seguía no tenía fin; y sin embargo, los que vengan después tampoco estarán contentos de él. Y esto es también vanidad y aflicción de espíritu.

нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.