1 L os hijos de Rubén y los hijos de Gad tenían una inmensa cantidad de ganado. Vieron la tierra de Jazer y de Galaad, y les pareció el país un lugar apropiado para el ganado.

А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

2 F ueron, pues, los hijos de Gad y los hijos de Rubén, y dijeron a Moisés, al sacerdote Eleazar y a los príncipes de la congregación:

то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото:

3 — Atarot, Dibón, Jazer, Nimra, Hesbón, Eleale, Sebam, Nebo y Beón,

Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

4 l a tierra que Jehová hirió delante de la congregación de Israel, es tierra de ganado, y tus siervos tienen ganado.

земята, която Господ порази пред Израелевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

5 P or tanto —dijeron— si hallamos gracia a tus ojos, da esta tierra a tus siervos en heredad y no nos hagas pasar el Jordán.

Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.

6 P ero Moisés respondió a los hijos de Gad y a los hijos de Rubén: —¿Irán vuestros hermanos a la guerra, y vosotros os quedaréis aquí?

А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

7 ¿ Por qué desanimáis a los hijos de Israel para que no pasen a la tierra que les ha dado Jehová?

Защо обезсърчавате сърцата на израелтяните, за да не преминат в земята, която Господ им е дал?

8 A sí hicieron vuestros padres, cuando los envié desde Cades-barnea para que vieran la tierra.

Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

9 S ubieron hasta el torrente Escol y, después que vieron la tierra, desalentaron a los hijos de Israel para que no fueran a la tierra que Jehová les había dado.

отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израелтяните, за да не влязат в земята, която Господ им беше дал.

10 L a ira de Jehová se encendió entonces, y juró diciendo:

И в онзи ден гневът на Господа пламна и Той се закле, като каза:

11 “ Los hombres que subieron de Egipto, de veinte años para arriba, no verán la tierra que prometí con juramento a Abraham, Isaac y Jacob, por cuanto no me han sido fieles,

Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,

12 e xcepto Caleb hijo de Jefone, el cenezeo, y Josué hijo de Nun, que fueron fieles a Jehová.”

освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха Господа.

13 A sí la ira de Jehová se encendió contra Israel, y los hizo andar errantes durante cuarenta años por el desierto, hasta que se extinguió toda aquella generación que había obrado mal delante de Jehová.

Гневът на Господа пламна против Израел и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред Господа.

14 Y ahora vosotros, prole de hombres pecadores, ocupáis el lugar de vuestros padres para añadir aún más a la ira de Jehová contra Israel.

И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израел.

15 S i os apartáis de él, él volverá otra vez a dejaros en el desierto, y destruiréis a todo este pueblo.

Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ.

16 E ntonces fueron ellos ante Moisés, y le dijeron: —Edificaremos aquí corrales para nuestro ganado y ciudades para nuestros niños.

Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си;

17 P ero nosotros nos armaremos e iremos con diligencia delante de los hijos de Israel, hasta que los hagamos entrar en su territorio, mientras nuestros niños se quedan en ciudades fortificadas a causa de los habitantes del país.

а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израелтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 N o volveremos a nuestras casas hasta que cada uno de los hijos de Israel tome posesión de su heredad.

Няма да се върнем в домовете си, докато израелтяните не наследят, всеки наследството си.

19 P orque no reclamaremos heredad junto con ellos al otro lado del Jordán, ni más allá, por cuanto tendremos ya nuestra heredad al oriente, a este otro lado del Jordán.

Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток.

20 E ntonces les respondió Moisés: —Si lo hacéis así, si os disponéis para ir delante de Jehová a la guerra,

Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 y todos vosotros pasáis armados el Jordán delante de Jehová, hasta que haya echado a sus enemigos de delante de sí,

ако всички въоръжени преминете Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си

22 y sea el país sojuzgado delante de Jehová, entonces podréis volver. Así quedaréis libres de culpa para con Jehová y para con Israel, y esta tierra será vuestra heredad delante de Jehová.

и земята бъде завладяна пред Господа, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израел и ще имате тази земя за притежание пред Господа.

23 P ero si así no lo hacéis, entonces habréis pecado ante Jehová, y sabed que vuestro pecado os alcanzará.

Но ако не направите така, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 E dificaos ciudades para vuestros niños y corrales para vuestras ovejas, pero haced lo que ha prometido vuestra boca.

Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.

25 L os hijos de Gad y los hijos de Rubén respondieron a Moisés: —Tus siervos harán como mi señor ha mandado.

И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда.

26 N uestros niños, nuestras mujeres, nuestros ganados y todas nuestras bestias, estarán ahí en las ciudades de Galaad.

Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове;

27 P ero tus siervos, armados todos para la guerra, pasarán delante de Jehová para combatir de la manera que mi señor dice.

а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 E ntonces les encomendó Moisés al sacerdote Eleazar, a Josué hijo de Nun y a los príncipes de los padres de las tribus de los hijos de Israel.

Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израелтяните.

29 L es dijo Moisés: —Si los hijos de Gad y los hijos de Rubén pasan con vosotros el Jordán, armados todos para la guerra delante de Jehová, luego que el país sea sojuzgado delante de vosotros, les daréis la tierra de Galaad en posesión;

Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 p ero si no pasan armados con vosotros, entonces tendrán su posesión entre vosotros, en la tierra de Canaán.

Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 L os hijos de Gad y los hijos de Rubén respondieron: —Haremos lo que Jehová ha dicho a tus siervos.

А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.

32 N osotros pasaremos armados delante de Jehová a la tierra de Canaán, pero la heredad que poseamos estará a este lado del Jordán.

Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Йордан.

33 A sí Moisés dio a los hijos de Gad, a los hijos de Rubén y a la media tribu de Manasés hijo de José, el reino de Sehón, rey amorreo, y el reino de Og, rey de Basán, la tierra con sus ciudades y sus territorios, o sea, las ciudades de los alrededores.

И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите ѝ, градовете на околната земя.

34 L os hijos de Gad edificaron Dibón, Atarot, Aroer,

Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 A tarot-sofán, Jazer, Jogbeha,

Атротсофан, Язир, Йогвея,

36 B et-nimra y Bet-arán, ciudades fortificadas; hicieron también corrales para las ovejas.

Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце.

37 L os hijos de Rubén edificaron Hesbón, Eleale, Quiriataim,

А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 N ebo, Baal-meón, cambiándoles sus nombres, y Sibma; y pusieron nuevos nombres a las ciudades que edificaron.

Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 L os hijos de Maquir hijo de Manasés fueron a Galaad, la tomaron y echaron al amorreo que estaba en ella.

И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него.

40 E ntonces Moisés dio Galaad a Maquir hijo de Manasés, el cual habitó en ella.

Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.

41 T ambién Jair hijo de Manasés fue y tomó sus aldeas, y las llamó Havot-jair.

А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир.

42 A simismo Noba fue y tomó Kenat y sus aldeas, y le puso su propio nombre: Noba.

И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.