1 H ermanos míos, no os hagáis maestros muchos de vosotros, sabiendo que recibiremos mayor condenación.

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

2 T odos ofendemos muchas veces. Si alguno no ofende de palabra, es una persona perfecta, capaz también de refrenar todo el cuerpo.

Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

3 H e aquí nosotros ponemos freno en la boca de los caballos para que nos obedezcan y dirigimos así todo su cuerpo.

Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

4 M irad también las naves: aunque tan grandes y llevadas de impetuosos vientos, son gobernadas con un muy pequeño timón por donde el que las gobierna quiere.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

5 A sí también la lengua es un miembro pequeño, pero se jacta de grandes cosas. He aquí, ¡cuán grande bosque enciende un pequeño fuego!

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

6 Y la lengua es un fuego, un mundo de maldad. La lengua está puesta entre nuestros miembros, y contamina todo el cuerpo e inflama la rueda de la creación, y ella misma es inflamada por el infierno.

А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

7 T oda naturaleza de bestias, de aves, de serpientes y de seres del mar, se doma y ha sido domada por la naturaleza humana;

Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

8 p ero ningún hombre puede domar la lengua, que es un mal que no puede ser refrenado, llena de veneno mortal.

но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

9 C on ella bendecimos al Dios y Padre y con ella maldecimos a los hombres, que están hechos a la semejanza de Dios.

С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

10 D e una misma boca proceden bendición y maldición. Hermanos míos, esto no debe ser así.

От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

11 ¿ Acaso alguna fuente echa por una misma abertura agua dulce y amarga?

Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

12 H ermanos míos, ¿puede acaso la higuera producir aceitunas, o la vid higos? Del mismo modo, ninguna fuente puede dar agua salada y dulce. La sabiduría de lo alto

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

13 ¿ Quién es sabio y entendido entre vosotros? Muestre por la buena conducta sus obras en sabia mansedumbre.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 P ero si tenéis celos amargos y rivalidad en vuestro corazón, no os jactéis ni mintáis contra la verdad.

Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 N o es ésta la sabiduría que desciende de lo alto, sino que es terrenal, animal, diabólica,

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

16 p ues donde hay celos y rivalidad, allí hay perturbación y toda obra perversa.

защото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 P ero la sabiduría que es de lo alto es primeramente pura, después pacífica, amable, benigna, llena de misericordia y de buenos frutos, sin incertidumbre ni hipocresía.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 Y el fruto de justicia se siembra en paz para aquellos que hacen la paz.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.