1 » El hombre, nacido de mujer, corto de días y hastiado de sinsabores,

Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

2 b rota como una flor y es cortado, huye como una sombra y no permanece.

Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

3 ¿ Sobre él abres tus ojos y lo traes a juicio contigo?

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

4 ¿ Quién hará puro lo inmundo? ¡Nadie!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 C iertamente sus días están determinados y tú has fijado el número de sus meses: le has puesto límites, que no traspasará.

Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 S i tú lo abandonas, él dejará de ser; entre tanto, como el jornalero, disfrutará de su jornada.

отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

7 » El árbol, aunque lo corten, aún tiene la esperanza de volver a retoñar, de que no falten sus renuevos.

Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

8 A unque en la tierra envejezca su raíz y muera su tronco en el polvo,

даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

9 a l percibir el agua reverdecerá y hará copa como una planta nueva.

понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

10 E n cambio el hombre muere y desaparece. Perece el hombre, ¿y dónde estará?

Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

11 C omo se evaporan las aguas en el mar, y el río se agota y se seca,

Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

12 a sí el hombre yace y no vuelve a levantarse. Mientras exista el cielo, no despertará ni se levantará de su sueño.

така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

13 ¡ Ojalá me escondieras en el seol, me ocultaras hasta apaciguarse tu ira! ¡Ojalá me pusieras plazo para acordarte de mí!

О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 E l hombre que muere, ¿volverá a vivir? Todos los días de mi vida esperaré, hasta que llegue mi liberación.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

15 E ntonces llamarás y yo te responderé; tendrás afecto a la obra de tus manos.

Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 P ero ahora cuentas mis pasos y no das tregua a mi pecado;

А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

17 t ienes sellada en un saco mi transgresión, encerrada mi iniquidad.

Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

18 » Un monte derrumbado ciertamente se deshace, las peñas son removidas de su lugar

Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

19 y las piedras se desgastan con el agua que impetuosa arrastra el polvo de la tierra. De igual manera, tú haces que perezca la esperanza del hombre.

както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

20 P ara siempre prevalecerás sobre él, y él se irá; demudarás su rostro y lo despedirás.

Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 S i sus hijos reciben honores, no lo sabrá; si son humillados, no se enterará.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

22 P ero sentirá el dolor de su propia carne, y se afligirá en él su alma.»

знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.