1 « Hermanos y padres, oíd ahora mi defensa ante vosotros.»

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 A l oír que les hablaba en lengua hebrea, guardaron más silencio. Él les dijo:

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

3 « Yo de cierto soy judío, nacido en Tarso de Cilicia, pero criado en esta ciudad, instruido a los pies de Gamaliel, estrictamente conforme a la Ley de nuestros padres, celoso de Dios como hoy lo sois todos vosotros.

Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 P erseguía yo este Camino hasta la muerte, prendiendo y entregando en cárceles a hombres y mujeres;

и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

5 c omo el Sumo sacerdote también me es testigo, y todos los ancianos, de quienes también recibí cartas para los hermanos, fui a Damasco para traer presos a Jerusalén también a los que estuvieran allí, para que fueran castigados. Pablo relata su conversión

както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

6 » Pero aconteció que yendo yo, al llegar cerca de Damasco, como a mediodía, de repente me rodeó mucha luz del cielo.

И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

7 C aí al suelo y oí una voz que me decía: “Saulo, Saulo, ¿por qué me persigues?”

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

8 Y o entonces respondí: “¿Quién eres, Señor?” Me dijo: “Yo soy Jesús de Nazaret, a quien tú persigues.”

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 L os que estaban conmigo vieron a la verdad la luz, y se espantaron, pero no entendieron la voz del que hablaba conmigo.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 Y o dije: “¿Qué haré, Señor?” Y el Señor me dijo: “Levántate y vete a Damasco, y allí se te dirá todo lo que está ordenado que hagas.”

И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

11 C omo yo no veía a causa de aquella luz resplandeciente, llegué a Damasco llevado de la mano por los que estaban conmigo.

И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

12 » Entonces uno llamado Ananías, hombre piadoso según la Ley, que tenía buen testimonio de todos los judíos que allí habitaban,

И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

13 v ino a mí y, acercándose, me dijo: “Hermano Saulo, recibe la vista.” Y yo en aquella misma hora recobré la vista y lo miré.

дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

14 É l dijo: “El Dios de nuestros padres te ha escogido para que conozcas su voluntad, veas al Justo y oigas la voz de su boca,

А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

15 p orque serás testigo suyo ante todos los hombres, de lo que has visto y oído.

защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

16 A hora, pues, ¿por qué te detienes? Levántate, bautízate y lava tus pecados invocando su nombre.” Pablo es enviado a los gentiles

И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 » Volví a Jerusalén, y mientras estaba orando en el Templo me sobrevino un éxtasis.

И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

18 V i al Señor, que me decía: “Date prisa y sal prontamente de Jerusalén, porque no recibirán tu testimonio acerca de mí.”

и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

19 Y o dije: “Señor, ellos saben que yo encarcelaba y azotaba en todas las sinagogas a los que creían en ti;

А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

20 y cuando se derramaba la sangre de Esteban, tu testigo, yo mismo también estaba presente y consentía en su muerte, y guardaba las ropas de los que lo mataban.”

и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

21 P ero me dijo: “Ve, porque yo te enviaré lejos, a los gentiles.”» Pablo en manos del comandante

Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

22 L o oyeron hasta esta palabra; entonces alzaron la voz, diciendo: —¡Quita de la tierra a tal hombre, porque no conviene que viva!

До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

23 Y como ellos gritaban, arrojaban sus ropas y lanzaban polvo al aire,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

24 m andó el comandante que lo metieran en la fortaleza y ordenó que fuera azotado para que hablara, a fin de saber por qué causa gritaban así contra él.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

25 P ero cuando lo ataban con correas, Pablo dijo al centurión que estaba presente: —¿Os está permitido azotar a un ciudadano romano sin haber sido condenado?

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 C uando el centurión oyó esto, fue y dio aviso al comandante, diciendo: —¿Qué vas a hacer? Porque este hombre es ciudadano romano.

Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

27 S e acercó el comandante y le dijo: —Dime, ¿eres tú ciudadano romano? Él dijo: —Sí.

Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

28 R espondió el comandante: —Yo con una gran suma adquirí esta ciudadanía. Entonces Pablo dijo: —Pero yo lo soy de nacimiento.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

29 A sí que, al punto se apartaron de él los que le iban a dar tormento; y aun el comandante, al saber que era ciudadano romano, también tuvo temor por haberlo atado. Pablo ante el Concilio

Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

30 A l día siguiente, queriendo saber con certeza la causa por la cual lo acusaban los judíos, lo soltó de las cadenas, y mandó venir a los principales sacerdotes y a todo el Concilio, y sacando a Pablo, lo presentó ante ellos.

На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.