1 D espués de algunos días, Jesús entró otra vez en Capernaúm. Cuando se supo que estaba en casa,

След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.

2 i nmediatamente se juntaron muchos, de manera que ya no cabían ni aun a la puerta; y les predicaba la palabra.

И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.

3 E ntonces vinieron a él unos trayendo a un paralítico, que era cargado por cuatro.

Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.

4 Y como no podían acercarse a él a causa de la multitud, quitaron parte del techo de donde él estaba y, a través de la abertura, bajaron la camilla en que yacía el paralítico.

И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

5 A l ver Jesús la fe de ellos, dijo al paralítico: —Hijo, tus pecados te son perdonados.

А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

6 E staban allí sentados algunos de los escribas, los cuales pensaban para sí:

А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

7 « ¿Por qué habla éste de ese modo? Blasfemias dice. ¿Quién puede perdonar pecados, sino sólo Dios?»

Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?

8 Y conociendo luego Jesús en su espíritu que pensaban de esta manera dentro de sí mismos, les preguntó: —¿Por qué pensáis así?

Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?

9 ¿ Qué es más fácil, decir al paralítico: “Tus pecados te son perdonados”, o decirle: “Levántate, toma tu camilla y anda”?

Кое е по-лесно - да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10 P ues para que sepáis que el Hijo del hombre tiene potestad en la tierra para perdonar pecados —dijo al paralítico—:

Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика):

11 A ti te digo: Levántate, toma tu camilla y vete a tu casa.

На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.

12 E ntonces él se levantó y, tomando su camilla, salió delante de todos, de manera que todos se asombraron y glorificaron a Dios, diciendo: —Nunca hemos visto tal cosa. Llamamiento de Leví

И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо. Призоваването на бирника Левий и общуването с грешници

13 D espués volvió a la orilla del mar; y toda la gente venía a él, y les enseñaba.

И Исус пак излезе край езерото; и цялото множество идваше при Него и Той ги поучаваше.

14 A l pasar, vio a Leví hijo de Alfeo sentado al banco de los tributos públicos, y le dijo: —Sígueme. Y levantándose, lo siguió.

Като минаваше, видя Левий Алфеев, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен. И той стана и отиде след Него.

15 A conteció que estando Jesús a la mesa en casa de él, muchos publicanos y pecadores estaban también a la mesa juntamente con Jesús y sus discípulos, porque eran muchos los que lo habían seguido.

И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и вървяха след Него.

16 L os escribas y los fariseos, viéndolo comer con los publicanos y con los pecadores, dijeron a los discípulos: —¿Qué es esto, que él come y bebe con los publicanos y pecadores?

Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

17 A l oír esto Jesús, les dijo: —Los sanos no tienen necesidad de médico, sino los enfermos. No he venido a llamar a justos, sino a pecadores. La pregunta sobre el ayuno

А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние). Относно поста и съботата

18 L os discípulos de Juan y los de los fariseos estaban ayunando. Entonces fueron y le preguntaron: —¿Por qué los discípulos de Juan y los de los fariseos ayunan, y tus discípulos no ayunan?

А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дойдоха и Му казаха: Защо Йоановите и фарисейските ученици постят, а Твоите не постят?

19 J esús les dijo: —¿Acaso pueden ayunar los que están de bodas mientras está con ellos el esposo? Entre tanto que tienen consigo al esposo, no pueden ayunar.

А Исус им каза: Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Дотогава, докато младоженецът е с тях, не могат да постят.

20 P ero vendrán días cuando el esposo les será quitado, y entonces, en aquellos días, ayunarán.

Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава, през онези дни, ще постят.

21 » Nadie pone remiendo de paño nuevo en vestido viejo; de otra manera, el mismo remiendo nuevo tira de lo viejo y se hace peor la rotura.

Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, отдира от нея - новото от вехтото, и съдраното става по-грозно.

22 Y nadie echa vino nuevo en odres viejos; de otra manera, el vino nuevo rompe los odres, el vino se derrama y los odres se pierden; pero el vino nuevo en odres nuevos se ha de echar. Los discípulos arrancan espigas en sábado

И никой не налива ново вино в стари мехове; защото виното ще спука меховете и ще се изхабят и виното, и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

23 A conteció que al pasar él por los sembrados un sábado, sus discípulos, mientras andaban, comenzaron a arrancar espigas.

И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, като вървяха по пътя, започнаха да късат класове.

24 E ntonces los fariseos le dijeron: —Mira, ¿por qué hacen en sábado lo que no es lícito?

И фарисеите Му казаха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

25 P ero él les dijo: —¿Nunca leísteis lo que hizo David cuando tuvo necesidad y sintió hambre, él y los que con él estaban;

А Той им отговори: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня, както и мъжете, които бяха с него?

26 c ómo entró en la casa de Dios, siendo Abiatar sumo sacerdote, y comió los panes de la proposición, de los cuales no es lícito comer sino a los sacerdotes, y aun dio a los que con él estaban?

Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено на никого да яде освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?

27 T ambién les dijo: —El sábado fue hecho por causa del hombre, y no el hombre por causa del sábado.

И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;

28 P or tanto, el Hijo del hombre es Señor aun del sábado.

така че Човешкият Син е господар и на съботата.