1 « Oídme, los que seguís la justicia, los que buscáis a Jehová. Mirad a la piedra de donde fuisteis cortados, al hueco de la cantera de donde fuisteis arrancados.

Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите Господа; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани.

2 M irad a Abraham, vuestro padre, y a Sara, que os dio a luz; porque cuando no era más que uno solo, lo llamé, lo bendije y lo multipliqué.

Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих.

3 C iertamente consolará Jehová a Sión; consolará todas sus ruinas. Cambiará su desierto en un edén y su tierra estéril en huerto de Jehová; se hallará en ella alegría y gozo, alabanzas y cánticos.

Защото Господ ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му - като Господнята градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление.

4 » Estad atentos a mí, pueblo mío, y oídme, nación mía; porque de mí saldrá la Ley, y mi justicia para luz de los pueblos.

Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.

5 M uy cerca está mi justicia, ya ha salido mi salvación y mis brazos juzgarán a los pueblos. En mí esperan los de la costa; en mi brazo ponen su esperanza.

Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми.

6 A lzad a los cielos vuestros ojos y mirad abajo, a la tierra; porque los cielos se desvanecerán como el humo y la tierra se envejecerá como un vestido. De la misma manera perecerán sus moradores; pero mi salvación será para siempre, mi justicia no perecerá.

Повдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени.

7 O ídme, los que conocéis justicia, pueblo en cuyo corazón está mi Ley. No temáis afrenta de hombres ni desmayéis por sus ultrajes.

Слушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им.

8 P orque como a un vestido los comerá la polilla, como a la lana los comerá el gusano; pero mi justicia permanecerá perpetuamente y mi salvación por generación y generación.»

Защото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми - от родове в родове.

9 ¡ Despiértate, despiértate, vístete de poder, brazo de Jehová! ¡Despiértate como en el tiempo antiguo, en los siglos pasados! ¿No eres tú el que despedazó a Rahab, el que hirió al dragón?

Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца Господня! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав и смъртоносно си пробола змея?

10 ¿ No eres tú el que secó el mar, las aguas del gran abismo, el que transformó en camino las profundidades del mar para que pasaran los redimidos?

Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените?

11 C iertamente volverán los redimidos de Jehová; volverán a Sión cantando y gozo perpetuo habrá sobre sus cabezas. Tendrán gozo y alegría, y huirán el dolor y el gemido.

Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат.

12 « Yo, yo soy vuestro consolador. ¿Quién eres tú para que tengas temor de los mortales y de los hijos de los hombres, que son como el heno?

Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева;

13 ¿ Ya te has olvidado de Jehová, tu Hacedor, que extendió los cielos y fundó la tierra? Todo el día, sin cesar, has temido el furor del que aflige, cuando se dispone a destruir. ¿Pero dónde está el furor del que aflige?

а си забравил Господа, Създателя си, Който разпростря небето и основа̀ земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя?

14 E l preso agobiado será libertado pronto; no morirá en la mazmorra ni le faltará su pan.

Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си;

15 » Yo Jehová, que agito el mar y hago rugir sus olas, soy tu Dios, y mi nombre es Jehová de los ejércitos.

защото Аз съм Господ, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; Господ на Силите е името Ми.

16 E n tu boca he puesto mis palabras y con la sombra de mi mano te cubrí, extendiendo los cielos, echando los cimientos de la tierra y diciendo a Sión: “Pueblo mío eres tú.”»

Вложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.

17 ¡ Despierta, despierta, levántate, Jerusalén, que bebiste de la mano de Jehová la copa de su ira! Porque la copa de aturdimiento bebiste hasta los posos.

Събуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на Господа чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването.

18 D e todos los hijos que dio a luz, no hay quien la guíe; ni quien la tome de la mano, de todos los hijos que crió.

От всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка.

19 E stas dos cosas te han acontecido: asolamiento y quebrantamiento, hambre y espada. ¿Quién se compadece de ti? ¿Quién te consolará?

Тези две беди те сполетяха - кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч - как да те утеша?

20 T us hijos desmayaron, estuvieron tendidos en las encrucijadas de todos los caminos, como un antílope en la red, llenos de la indignación de Jehová, de la ira del Dios tuyo.

Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.

21 A hora, pues, oye esto, afligida, ebria, pero no de vino:

И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино:

22 A sí dijo Jehová, tu Señor y tu Dios, el cual aboga por su pueblo: «He aquí he quitado de tu mano la copa de aturdimiento, los posos de la copa de mi ira. Nunca más la beberás.

Така казва твоят Господ Йехова, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно - чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш.

23 Y o la pondré en manos de tus angustiadores, que dijeron a tu alma: “Inclínate, y pasaremos por encima de ti.” Y tú pusiste tu espalda como suelo, como camino, para que pasaran.»

А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.