1 T odo tiene su tiempo, y todo lo que se quiere debajo del cielo tiene su hora:

Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

2 T iempo de nacer y tiempo de morir, tiempo de plantar y tiempo de arrancar lo plantado,

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

3 t iempo de matar y tiempo de curar, tiempo de destruir y tiempo de edificar,

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

4 t iempo de llorar y tiempo de reír, tiempo de hacer duelo y tiempo de bailar,

време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

5 t iempo de esparcir piedras y tiempo de juntarlas, tiempo de abrazar y tiempo de abstenerse de abrazar,

време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

6 t iempo de buscar y tiempo de perder, tiempo de guardar y tiempo de tirar,

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

7 t iempo de rasgar y tiempo de coser, tiempo de callar y tiempo de hablar,

време за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

8 t iempo de amar y tiempo de aborrecer, tiempo de guerra, y tiempo de paz.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

9 ¿ Qué provecho obtiene el que trabaja de aquello en que se afana?

Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

10 H e visto el trabajo que Dios ha dado a los hijos de los hombres para que se ocupen en él.

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

11 T odo lo hizo hermoso en su tiempo, y ha puesto eternidad en el corazón del hombre, sin que este alcance a comprender la obra hecha por Dios desde el principio hasta el fin.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

12 S é que no hay para el hombre cosa mejor que alegrarse y hacer bien en su vida,

Познах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

13 y también que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce de los beneficios de toda su labor.

и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

14 S é que todo lo que Dios hace es perpetuo: Nada hay que añadir ni nada que quitar. Dios lo hace para que los hombres teman delante de él.

Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

15 L o que antes fue, ya es, y lo que ha de ser, fue ya; y Dios restaura lo pasado. Injusticias de la vida

Каквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

16 V i más cosas debajo del sol: en lugar del juicio, la maldad; y en lugar de la justicia, la iniquidad.

Видях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

17 Y dije en mi corazón: «Al justo y al malvado juzgará Dios; porque allí hay un tiempo para todo lo que se quiere y para todo lo que se hace.»

Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 D ije también en mi corazón: «Esto es así, por causa de los hijos de los hombres, para que Dios los pruebe, y vean que ellos mismos son semejantes a las bestias.»

Казах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

19 P ues lo mismo les sucede a los hijos de los hombres que a las bestias: como mueren las unas, así mueren los otros, y todos tienen un mismo aliento de vida. No es más el hombre que la bestia, porque todo es vanidad.

Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

20 T odo va a un mismo lugar; todo fue hecho del polvo, y todo al polvo volverá.

Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

21 ¿ Quién sabe si el espíritu de los hijos de los hombres sube a lo alto, y el espíritu del animal baja a lo hondo de la tierra?

Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

22 A sí, pues, he visto que no hay cosa mejor para el hombre que alegrarse en su trabajo, porque ésa es su recompensa; porque, ¿quién lo llevará para que vea lo que ha de venir después de él?

И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?