1 M ejor es la buena fama que el buen perfume, y mejor el día de la muerte que el día del nacimiento.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 M ejor es ir a la casa del luto que a la casa del banquete, porque aquello es el fin de todos los hombres, y el que vive lo tendrá presente en su corazón.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 M ejor es el pesar que la risa, porque con la tristeza del rostro se enmienda el corazón.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 E l corazón de los sabios está en la casa del luto, mas el corazón de los insensatos, en la casa donde reina la alegría.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 M ejor es oír la reprensión del sabio que la canción de los necios,

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 p orque la risa del necio es como el crepitar de los espinos debajo de la olla. Y también esto es vanidad.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 C iertamente la opresión hace enloquecer al sabio, y las dádivas corrompen el corazón.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 M ejor es el fin del negocio que su principio; mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 N o te apresures en tu espíritu a enojarte, porque el enojo reposa en el seno de los necios.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 N unca digas: «¿Cuál es la causa de que los tiempos pasados fueron mejores que estos?», porque nunca hay sabiduría en esta pregunta.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 B uena es la ciencia con herencia, y provechosa para los que ven el sol;

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 p orque escudo es la ciencia y escudo es el dinero; pero más ventajosa es la sabiduría, porque da vida a sus poseedores.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 M ira la obra de Dios. ¿Quién podrá enderezar lo que él torció?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 E n el día del bien goza del bien, y en el día de la adversidad, reflexiona. Dios hizo tanto el uno como el otro, a fin de que el hombre no sepa qué trae el futuro.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 T odo esto he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece pese a su justicia, y hay malvado que pese a su maldad alarga sus días.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 N o seas demasiado justo, ni sabio en exceso; ¿por qué habrás de destruirte?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 N o quieras hacer mucho mal, ni seas insensato; ¿por qué habrás de morir antes de tu tiempo?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 B ueno es que tomes esto, sin apartar de aquello tu mano; porque el que teme a Dios saldrá bien de todo.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 L a sabiduría fortalece al sabio más que diez poderosos que haya en una ciudad.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 C iertamente no hay en la tierra hombre tan justo, que haga el bien y nunca peque.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 T ampoco apliques tu corazón a todas las cosas que se dicen, para que no oigas a tu siervo cuando habla mal de ti;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 p orque tu corazón sabe que tú también hablaste mal de otros muchas veces.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 T odas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: «¡Seré sabio!»; pero la sabiduría se apartó de mí.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 Y a está lejos lo que fue; y lo muy profundo, ¿quién lo hallará?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 M e volví entonces, y apliqué mi corazón a saber, examinar y buscar la sabiduría y la razón, para conocer la maldad de la insensatez y el desvarío del error.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 Y más amarga que la muerte he hallado a la mujer cuyo corazón es trampas y redes, y sus manos ligaduras. El que agrada a Dios escapará de ella, pero el pecador queda en ella preso.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 H e aquí, dice el Predicador, que pesando las cosas una por una para dar con la razón de ellas,

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 h e hallado lo que aún busca mi alma, sin haberlo encontrado: Un hombre entre mil he hallado, pero ni una sola mujer entre todas.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 H e aquí, solamente esto he hallado: que Dios hizo al hombre recto, pero él se buscó muchas perversiones.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.