1 A good name is better than precious ointment; and the day of death than the day of one's birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 I t is better to go to the house of mourning, than to go to the house of feasting: for that is the end of all men; and the living will lay it to his heart.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 S orrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 F or as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool: this also is vanity.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 S urely oppression maketh a wise man mad; and a gift destroyeth the heart.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 B etter is the end of a thing than the beginning thereof: and the patient in spirit is better than the proud in spirit.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 B e not hasty in thy spirit to be angry: for anger resteth in the bosom of fools.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 S ay not thou, What is the cause that the former days were better than these? for thou dost not enquire wisely concerning this.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom is good with an inheritance: and by it there is profit to them that see the sun.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 F or wisdom is a defence, and money is a defence: but the excellency of knowledge is, that wisdom giveth life to them that have it.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 C onsider the work of God: for who can make that straight, which he hath made crooked?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of prosperity be joyful, but in the day of adversity consider: God also hath set the one over against the other, to the end that man should find nothing after him.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 A ll things have I seen in the days of my vanity: there is a just man that perisheth in his righteousness, and there is a wicked man that prolongeth his life in his wickedness.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 B e not righteous over much; neither make thyself over wise: why shouldest thou destroy thyself ?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 B e not over much wicked, neither be thou foolish: why shouldest thou die before thy time?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that thou shouldest take hold of this; yea, also from this withdraw not thine hand: for he that feareth God shall come forth of them all.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 W isdom strengtheneth the wise more than ten mighty men which are in the city.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 F or there is not a just man upon earth, that doeth good, and sinneth not.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 A lso take no heed unto all words that are spoken; lest thou hear thy servant curse thee:

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 F or oftentimes also thine own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 A ll this have I proved by wisdom: I said, I will be wise; but it was far from me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 T hat which is far off, and exceeding deep, who can find it out?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 I applied mine heart to know, and to search, and to seek out wisdom, and the reason of things, and to know the wickedness of folly, even of foolishness and madness:

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 A nd I find more bitter than death the woman, whose heart is snares and nets, and her hands as bands: whoso pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be taken by her.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 B ehold, this have I found, saith the preacher, counting one by one, to find out the account:

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 W hich yet my soul seeketh, but I find not: one man among a thousand have I found; but a woman among all those have I not found.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 L o, this only have I found, that God hath made man upright; but they have sought out many inventions.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.