1 A nd the Lord appeared unto him in the plains of Mamre: and he sat in the tent door in the heat of the day;
След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 A nd he lift up his eyes and looked, and, lo, three men stood by him: and when he saw them, he ran to meet them from the tent door, and bowed himself toward the ground,
Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:
3 A nd said, My Lord, if now I have found favour in thy sight, pass not away, I pray thee, from thy servant:
Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
4 L et a little water, I pray you, be fetched, and wash your feet, and rest yourselves under the tree:
Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.
5 A nd I will fetch a morsel of bread, and comfort ye your hearts; after that ye shall pass on: for therefore are ye come to your servant. And they said, So do, as thou hast said.
И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.
6 A nd Abraham hastened into the tent unto Sarah, and said, Make ready quickly three measures of fine meal, knead it, and make cakes upon the hearth.
Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 A nd Abraham ran unto the herd, and fetcht a calf tender and good, and gave it unto a young man; and he hasted to dress it.
А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 A nd he took butter, and milk, and the calf which he had dressed, and set it before them; and he stood by them under the tree, and they did eat.
После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
9 A nd they said unto him, Where is Sarah thy wife? And he said, Behold, in the tent.
Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.
10 A nd he said, I will certainly return unto thee according to the time of life; and, lo, Sarah thy wife shall have a son. And Sarah heard it in the tent door, which was behind him.
И Господ каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 N ow Abraham and Sarah were old and well stricken in age; and it ceased to be with Sarah after the manner of women.
А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 T herefore Sarah laughed within herself, saying, After I am waxed old shall I have pleasure, my lord being old also?
И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение, като и господарят ми е стар?
13 A nd the Lord said unto Abraham, Wherefore did Sarah laugh, saying, Shall I of a surety bear a child, which am old?
А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 I s any thing too hard for the Lord ? At the time appointed I will return unto thee, according to the time of life, and Sarah shall have a son.
Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.
15 T hen Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. And he said, Nay; but thou didst laugh.
Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя. Гибелта на Содом и Гомор
16 A nd the men rose up from thence, and looked toward Sodom: and Abraham went with them to bring them on the way.
Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 A nd the Lord said, Shall I hide from Abraham that thing which I do;
И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18 S eeing that Abraham shall surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed in him?
тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?
19 F or I know him, that he will command his children and his household after him, and they shall keep the way of the Lord, to do justice and judgment; that the Lord may bring upon Abraham that which he hath spoken of him.
Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.
20 A nd the Lord said, Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is very grievous;
И Господ каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,
21 I will go down now, and see whether they have done altogether according to the cry of it, which is come unto me; and if not, I will know.
ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.
22 A nd the men turned their faces from thence, and went toward Sodom: but Abraham stood yet before the Lord.
Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 A nd Abraham drew near, and said, Wilt thou also destroy the righteous with the wicked?
И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?
24 P eradventure there be fifty righteous within the city: wilt thou also destroy and not spare the place for the fifty righteous that are therein?
Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?
25 T hat be far from thee to do after this manner, to slay the righteous with the wicked: and that the righteous should be as the wicked, that be far from thee: Shall not the Judge of all the earth do right?
Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?
26 A nd the Lord said, If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sakes.
Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.
27 A nd Abraham answered and said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord, which am but dust and ashes:
А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 P eradventure there shall lack five of the fifty righteous: wilt thou destroy all the city for lack of five? And he said, If I find there forty and five, I will not destroy it.
може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.
29 A nd he spake unto him yet again, and said, Peradventure there shall be forty found there. And he said, I will not do it for forty's sake.
А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 A nd he said unto him, Oh let not the Lord be angry, and I will speak: Peradventure there shall thirty be found there. And he said, I will not do it, if I find thirty there.
А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 A nd he said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord: Peradventure there shall be twenty found there. And he said, I will not destroy it for twenty's sake.
А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 A nd he said, Oh let not the Lord be angry, and I will speak yet but this once: Peradventure ten shall be found there. And he said, I will not destroy it for ten's sake.
Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 A nd the Lord went his way, as soon as he had left communing with Abraham: and Abraham returned unto his place.
След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.