1 T he same day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.
В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2 A nd great multitudes were gathered together unto him, so that he went into a ship, and sat; and the whole multitude stood on the shore.
И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.
3 A nd he spake many things unto them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;
И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4 A nd when he sowed, some seeds fell by the way side, and the fowls came and devoured them up:
и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 S ome fell upon stony places, where they had not much earth: and forthwith they sprung up, because they had no deepness of earth:
А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 A nd when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.
а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 A nd some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:
Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 B ut other fell into good ground, and brought forth fruit, some an hundredfold, some sixtyfold, some thirtyfold.
А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 W ho hath ears to hear, let him hear.
Който има уши да слуша, нека слуша.
10 A nd the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 H e answered and said unto them, Because it is given unto you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.
А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 F or whosoever hath, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that he hath.
Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 T herefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.
14 A nd in them is fulfilled the prophecy of Esaias, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive:
Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: "С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 F or this people's heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with their eyes and hear with their ears, and should understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.
Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля."
16 B ut blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви - защото чуват.
17 F or verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them.
Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 H ear ye therefore the parable of the sower.
А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.
19 W hen any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, then cometh the wicked one, and catcheth away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side.
При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
20 B ut he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and anon with joy receiveth it;
А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 Y et hath he not root in himself, but dureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, by and by he is offended.
корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
22 H e also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful.
А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 B ut he that received seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth it; which also beareth fruit, and bringeth forth, some an hundredfold, some sixty, some thirty.
А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Притча за житото и плевелите
24 A nother parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man which sowed good seed in his field:
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 B ut while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way.
но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 B ut when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.
И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 S o the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst not thou sow good seed in thy field? from whence then hath it tares?
А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 H e said unto them, An enemy hath done this. The servants said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?
Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29 B ut he said, Nay; lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.
30 L et both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.
Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. Притча за синаповото зърно
31 A nother parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is like to a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:
Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 W hich indeed is the least of all seeds: but when it is grown, it is the greatest among herbs, and becometh a tree, so that the birds of the air come and lodge in the branches thereof.
то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. Притча за кваса
33 A nother parable spake he unto them; The kingdom of heaven is like unto leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till the whole was leavened.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.
34 A ll these things spake Jesus unto the multitude in parables; and without a parable spake he not unto them:
Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;
35 T hat it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.
за да се изпълни казаното чрез пророка: "Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света." Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 T hen Jesus sent the multitude away, and went into the house: and his disciples came unto him, saying, Declare unto us the parable of the tares of the field.
Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 H e answered and said unto them, He that soweth the good seed is the Son of man;
А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 T he field is the world; the good seed are the children of the kingdom; but the tares are the children of the wicked one;
нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;
39 T he enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the world; and the reapers are the angels.
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.
40 A s therefore the tares are gathered and burned in the fire; so shall it be in the end of this world.
И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 T he Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them which do iniquity;
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,
42 A nd shall cast them into a furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 T hen shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. Who hath ears to hear, let him hear.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44 A gain, the kingdom of heaven is like unto treasure hid in a field; the which when a man hath found, he hideth, and for joy thereof goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.
Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.
45 A gain, the kingdom of heaven is like unto a merchant man, seeking goodly pearls:
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери
46 W ho, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had, and bought it.
и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. Притча за мрежата
47 A gain, the kingdom of heaven is like unto a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид,
48 W hich, when it was full, they drew to shore, and sat down, and gathered the good into vessels, but cast the bad away.
и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 S o shall it be at the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the just,
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,
50 A nd shall cast them into the furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 J esus saith unto them, Have ye understood all these things? They say unto him, Yea, Lord.
Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.
52 T hen said he unto them, Therefore every scribe which is instructed unto the kingdom of heaven is like unto a man that is an householder, which bringeth forth out of his treasure things new and old.
А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. Исус Христос - отхвърлен от Назарет
53 A nd it came to pass, that when Jesus had finished these parables, he departed thence.
Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам.
54 A nd when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this man this wisdom, and these mighty works?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?
55 I s not this the carpenter's son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joses, and Simon, and Judas?
Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 A nd his sisters, are they not all with us? Whence then hath this man all these things?
И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?
57 A nd they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and in his own house.
И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.
58 A nd he did not many mighty works there because of their unbelief.
И не извърши там много велики дела поради неверието им.