1 A nd the word of Samuel came to all Israel. Now Israel went out against the Philistines to battle, and pitched beside Ebenezer: and the Philistines pitched in Aphek.

В това време Израел беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

2 A nd the Philistines put themselves in array against Israel: and when they joined battle, Israel was smitten before the Philistines: and they slew of the army in the field about four thousand men.

И филистимците се опълчиха против Израел; и когато започна битката, Израел се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

3 A nd when the people were come into the camp, the elders of Israel said, Wherefore hath the Lord smitten us to day before the Philistines? Let us fetch the ark of the covenant of the Lord out of Shiloh unto us, that, when it cometh among us, it may save us out of the hand of our enemies.

А когато народът се върна в стана, Израелевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

4 S o the people sent to Shiloh, that they might bring from thence the ark of the covenant of the Lord of hosts, which dwelleth between the cherubims: and the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were there with the ark of the covenant of God.

И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

5 A nd when the ark of the covenant of the Lord came into the camp, all Israel shouted with a great shout, so that the earth rang again.

След като ковчегът на Господния завет дойде в стана, целият Израел извика със силен глас, така че земята проехтя.

6 A nd when the Philistines heard the noise of the shout, they said, What meaneth the noise of this great shout in the camp of the Hebrews? And they understood that the ark of the Lord was come into the camp.

А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег дошъл в стана.

7 A nd the Philistines were afraid, for they said, God is come into the camp. And they said, Woe unto us! for there hath not been such a thing heretofore.

Тогава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.

8 W oe unto us! who shall deliver us out of the hand of these mighty Gods? these are the Gods that smote the Egyptians with all the plagues in the wilderness.

Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.

9 B e strong and quit yourselves like men, O ye Philistines, that ye be not servants unto the Hebrews, as they have been to you: quit yourselves like men, and fight.

Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях.

10 A nd the Philistines fought, and Israel was smitten, and they fled every man into his tent: and there was a very great slaughter; for there fell of Israel thirty thousand footmen.

Тогава филистимците влязоха в бой; Израел беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израел

11 A nd the ark of God was taken; and the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were slain.

и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити. Смъртта на Илий

12 A nd there ran a man of Benjamin out of the army, and came to Shiloh the same day with his clothes rent, and with earth upon his head.

Тогава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

13 A nd when he came, lo, Eli sat upon a seat by the wayside watching: for his heart trembled for the ark of God. And when the man came into the city, and told it, all the city cried out.

И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика.

14 A nd when Eli heard the noise of the crying, he said, What meaneth the noise of this tumult? And the man came in hastily, and told Eli.

А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.

15 N ow Eli was ninety and eight years old; and his eyes were dim, that he could not see.

Илий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда.

16 A nd the man said unto Eli, I am he that came out of the army, and I fled to day out of the army. And he said, What is there done, my son?

Човекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой?

17 A nd the messenger answered and said, Israel is fled before the Philistines, and there hath been also a great slaughter among the people, and thy two sons also, Hophni and Phinehas, are dead, and the ark of God is taken.

И вестоносецът отговори: Израел побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.

18 A nd it came to pass, when he made mention of the ark of God, that he fell from off the seat backward by the side of the gate, and his neck brake, and he died: for he was an old man, and heavy. And he had judged Israel forty years.

А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израел четиридесет години.

19 A nd his daughter in law, Phinehas' wife, was with child, near to be delivered: and when she heard the tidings that the ark of God was taken, and that her father in law and her husband were dead, she bowed herself and travailed; for her pains came upon her.

А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели, преви се и роди, защото болките ѝ я хванаха.

20 A nd about the time of her death the women that stood by her said unto her, Fear not; for thou hast born a son. But she answered not, neither did she regard it.

И като умираше, жените, които стояха около нея, ѝ казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.

21 A nd she named the child Ichabod, saying, The glory is departed from Israel: because the ark of God was taken, and because of her father in law and her husband.

Тя нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израел (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели );

22 A nd she said, The glory is departed from Israel: for the ark of God is taken.

каза също: Славата се изгуби от Израел, защото Божият ковчег беше пленен.