1 A nd there was a man of mount Ephraim, whose name was Micah.

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2 A nd he said unto his mother, The eleven hundred shekels of silver that were taken from thee, about which thou cursedst, and spakest of also in mine ears, behold, the silver is with me; I took it. And his mother said, Blessed be thou of the Lord, my son.

Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

3 A nd when he had restored the eleven hundred shekels of silver to his mother, his mother said, I had wholly dedicated the silver unto the Lord from my hand for my son, to make a graven image and a molten image: now therefore I will restore it unto thee.

И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

4 Y et he restored the money unto his mother; and his mother took two hundred shekels of silver, and gave them to the founder, who made thereof a graven image and a molten image: and they were in the house of Micah.

Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

5 A nd the man Micah had an house of gods, and made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.

Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

6 I n those days there was no king in Israel, but every man did that which was right in his own eyes.

По това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

7 A nd there was a young man out of Bethlehemjudah of the family of Judah, who was a Levite, and he sojourned there.

Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

8 A nd the man departed out of the city from Bethlehemjudah to sojourn where he could find a place: and he came to mount Ephraim to the house of Micah, as he journeyed.

Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9 A nd Micah said unto him, Whence comest thou? And he said unto him, I am a Levite of Bethlehemjudah, and I go to sojourn where I may find a place.

Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

10 A nd Micah said unto him, Dwell with me, and be unto me a father and a priest, and I will give thee ten shekels of silver by the year, and a suit of apparel, and thy victuals. So the Levite went in.

Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

11 A nd the Levite was content to dwell with the man; and the young man was unto him as one of his sons.

И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

12 A nd Micah consecrated the Levite; and the young man became his priest, and was in the house of Micah.

Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13 T hen said Micah, Now know I that the Lord will do me good, seeing I have a Levite to my priest.

Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.