1 T herefore leaving the principles of the doctrine of Christ, let us go on unto perfection; not laying again the foundation of repentance from dead works, and of faith toward God,

Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 O f the doctrine of baptisms, and of laying on of hands, and of resurrection of the dead, and of eternal judgment.

учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 A nd this will we do, if God permit.

И това ще направим, ако Бог позволи.

4 F or it is impossible for those who were once enlightened, and have tasted of the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Ghost,

Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

5 A nd have tasted the good word of God, and the powers of the world to come,

и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 I f they shall fall away, to renew them again unto repentance; seeing they crucify to themselves the Son of God afresh, and put him to an open shame.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 F or the earth which drinketh in the rain that cometh oft upon it, and bringeth forth herbs meet for them by whom it is dressed, receiveth blessing from God:

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 B ut that which beareth thorns and briers is rejected, and is nigh unto cursing; whose end is to be burned.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

9 B ut, beloved, we are persuaded better things of you, and things that accompany salvation, though we thus speak.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

10 F or God is not unrighteous to forget your work and labour of love, which ye have shewed toward his name, in that ye have ministered to the saints, and do minister.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 A nd we desire that every one of you do shew the same diligence to the full assurance of hope unto the end:

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

12 T hat ye be not slothful, but followers of them who through faith and patience inherit the promises.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

13 F or when God made promise to Abraham, because he could swear by no greater, he sware by himself,

Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

14 S aying, Surely blessing I will bless thee, and multiplying I will multiply thee.

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

15 A nd so, after he had patiently endured, he obtained the promise.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 F or men verily swear by the greater: and an oath for confirmation is to them an end of all strife.

Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

17 W herein God, willing more abundantly to shew unto the heirs of promise the immutability of his counsel, confirmed it by an oath:

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 T hat by two immutable things, in which it was impossible for God to lie, we might have a strong consolation, who have fled for refuge to lay hold upon the hope set before us:

така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 W hich hope we have as an anchor of the soul, both sure and stedfast, and which entereth into that within the veil;

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

20 W hither the forerunner is for us entered, even Jesus, made an high priest for ever after the order of Melchisedec.

където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.