1 M oreover he said unto me, Son of man, eat that thou findest; eat this roll, and go speak unto the house of Israel.

Той ми каза: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж този свитък и иди, говори на Израелевия дом.

2 S o I opened my mouth, and he caused me to eat that roll.

И така, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

3 A nd he said unto me, Son of man, cause thy belly to eat, and fill thy bowels with this roll that I give thee. Then did I eat it; and it was in my mouth as honey for sweetness.

После ми каза: Сине човешки, нека коремът ти смила този свитък, който ти давам, и нека червата ти се наситят от него. Тогава го изядох и той беше в устата ми сладък като мед.

4 A nd he said unto me, Son of man, go, get thee unto the house of Israel, and speak with my words unto them.

Каза ми още: Сине човешки, иди, отправи се към Израелевия дом и им говори с Моите думи.

5 F or thou art not sent to a people of a strange speech and of an hard language, but to the house of Israel;

Защото не си изпратен при народ с непознат език и труден говор, а при Израелевия дом -

6 N ot to many people of a strange speech and of an hard language, whose words thou canst not understand. Surely, had I sent thee to them, they would have hearkened unto thee.

не при много племена с непознат език и труден говор, чиито думи не разбираш. Навярно ако те пращах при такива, те щяха да те послушат.

7 B ut the house of Israel will not hearken unto thee; for they will not hearken unto me: for all the house of Israel are impudent and hardhearted.

Но Израелевият дом няма да те послуша, защото не искат да послушат и Мене; понеже целият Израелев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

8 B ehold, I have made thy face strong against their faces, and thy forehead strong against their foreheads.

Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица и челото ти - твърдо против техните чела.

9 A s an adamant harder than flint have I made thy forehead: fear them not, neither be dismayed at their looks, though they be a rebellious house.

Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти; да не се боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

10 M oreover he said unto me, Son of man, all my words that I shall speak unto thee receive in thine heart, and hear with thine ears.

Каза ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всички думи, които ще ти говоря;

11 A nd go, get thee to them of the captivity, unto the children of thy people, and speak unto them, and tell them, Thus saith the Lord God; whether they will hear, or whether they will forbear.

и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш, кажи: Така говори Господ Йехова - или послушали, или непослушали.

12 T hen the spirit took me up, and I heard behind me a voice of a great rushing, saying, Blessed be the glory of the Lord from his place.

Тогава Духът ме повдигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господнята слава от мястото Му!

13 I heard also the noise of the wings of the living creatures that touched one another, and the noise of the wheels over against them, and a noise of a great rushing.

И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях - шум на голямо спускане.

14 S o the spirit lifted me up, and took me away, and I went in bitterness, in the heat of my spirit; but the hand of the Lord was strong upon me.

И така, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господнята ръка беше мощна върху мене.

15 T hen I came to them of the captivity at Telabib, that dwelt by the river of Chebar, and I sat where they sat, and remained there astonished among them seven days.

Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и се настаних там, където те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни. Йезекиил - страж на Израелевия дом

16 A nd it came to pass at the end of seven days, that the word of the Lord came unto me, saying,

А след седем дни Господнето слово дойде към мен и каза:

17 S on of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Сине човешки, поставих те страж за Израелевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

18 W hen I say unto the wicked, Thou shalt surely die; and thou givest him not warning, nor speakest to warn the wicked from his wicked way, to save his life; the same wicked man shall die in his iniquity; but his blood will I require at thine hand.

Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

19 Y et if thou warn the wicked, and he turn not from his wickedness, nor from his wicked way, he shall die in his iniquity; but thou hast delivered thy soul.

Обаче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

20 A gain, When a righteous man doth turn from his righteousness, and commit iniquity, and I lay a stumbling-block before him, he shall die: because thou hast not given him warning, he shall die in his sin, and his righteousness which he hath done shall not be remembered; but his blood will I require at thine hand.

Пак - ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

21 N evertheless if thou warn the righteous man, that the righteous sin not, and he doth not sin, he shall surely live, because he is warned; also thou hast delivered thy soul.

Но ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил, и ти си избавил душата си.

22 A nd the hand of the Lord was there upon me; and he said unto me, Arise, go forth into the plain, and I will there talk with thee.

И ръката на Господа беше там върху мене; Той ми каза: Стани, излез на полето и там ще ти говоря.

23 T hen I arose, and went forth into the plain: and, behold, the glory of the Lord stood there, as the glory which I saw by the river of Chebar: and I fell on my face.

Тогава станах и излязох на полето; и, ето, Господнята слава стоеше там - като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

24 T hen the spirit entered into me, and set me upon my feet, and spake with me, and said unto me, Go, shut thyself within thine house.

Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на краката ми и ми говори: Иди, затвори се в къщата си.

25 B ut thou, O son of man, behold, they shall put bands upon thee, and shall bind thee with them, and thou shalt not go out among them:

На тебе, сине човешки, ето, ще сложат на тебе връзки и ще те вържат с тях, така че няма да излезеш между народа.

26 A nd I will make thy tongue cleave to the roof of thy mouth, that thou shalt be dumb, and shalt not be to them a reprover: for they are a rebellious house.

И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти и ще бъдеш ням, и няма да бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

27 B ut when I speak with thee, I will open thy mouth, and thou shalt say unto them, Thus saith the Lord God; He that heareth, let him hear; and he that forbeareth, let him forbear: for they are a rebellious house.

Но когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Йехова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.