Romans 4 ~ Римляни 4

picture

1 W hat shall we say then that Abraham our father, as pertaining to the flesh, hath found?

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

2 F or if Abraham were justified by works, he hath whereof to glory; but not before God.

Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 F or what saith the scripture? Abraham believed God, and it was counted unto him for righteousness.

Понеже какво казва Писанието: "Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда."

4 N ow to him that worketh is the reward not reckoned of grace, but of debt.

А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;

5 B ut to him that worketh not, but believeth on him that justifieth the ungodly, his faith is counted for righteousness.

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6 E ven as David also describeth the blessedness of the man, unto whom God imputeth righteousness without works,

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:

7 S aying, Blessed are they whose iniquities are forgiven, and whose sins are covered.

"Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити.

8 B lessed is the man to whom the Lord will not impute sin.

Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях."

9 C ometh this blessedness then upon the circumcision only, or upon the uncircumcision also? for we say that faith was reckoned to Abraham for righteousness.

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраам вярата се вмени за правда."

10 H ow was it then reckoned? when he was in circumcision, or in uncircumcision? Not in circumcision, but in uncircumcision.

Тогава как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

11 A nd he received the sign of circumcision, a seal of the righteousness of the faith which he had yet being uncircumcised: that he might be the father of all them that believe, though they be not circumcised; that righteousness might be imputed unto them also:

И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12 A nd the father of circumcision to them who are not of the circumcision only, but who also walk in the steps of that faith of our father Abraham, which he had being yet uncircumcised.

и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато беше необрязан. Вярата в Божието обещание

13 F or the promise, that he should be the heir of the world, was not to Abraham, or to his seed, through the law, but through the righteousness of faith.

Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.

14 F or if they which are of the law be heirs, faith is made void, and the promise made of none effect:

Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието - осуетено;

15 B ecause the law worketh wrath: for where no law is, there is no transgression.

понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.

16 T herefore it is of faith, that it might be by grace; to the end the promise might be sure to all the seed; not to that only which is of the law, but to that also which is of the faith of Abraham; who is the father of us all,

Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни

17 ( As it is written, I have made thee a father of many nations,) before him whom he believed, even God, who quickeneth the dead, and calleth those things which be not as though they were.

(както е писано: "Направих те отец на много народи") пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 W ho against hope believed in hope, that he might become the father of many nations, according to that which was spoken, So shall thy seed be.

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: "Толкова ще бъде твоето потомство."

19 A nd being not weak in faith, he considered not his own body now dead, when he was about an hundred years old, neither yet the deadness of Sarah's womb:

Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

20 H e staggered not at the promise of God through unbelief; but was strong in faith, giving glory to God;

обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,

21 A nd being fully persuaded that, what he had promised, he was able also to perform.

уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22 A nd therefore it was imputed to him for righteousness.

Затова му се вмени за правда.

23 N ow it was not written for his sake alone, that it was imputed to him;

Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24 B ut for us also, to whom it shall be imputed, if we believe on him that raised up Jesus our Lord from the dead;

но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

25 W ho was delivered for our offences, and was raised again for our justification.

Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.