1 Ş i atunci, ce vom spune că a câştigat strămoşul nostru Avraam?

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

2 P entru că, dacă Avraam a fost îndreptăţit prin fapte, atunci are motive de laudă, însă nu înaintea lui Dumnezeu!

Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 C ăci ce spune Scriptura? „Avraam L-a crezut pe Dumnezeu, şi acest lucru i s-a socotit dreptate.“

Понеже какво казва Писанието: "Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда."

4 P lata unui om care lucrează nu este considerată ca un dar, ci ca un lucru care îi este datorat,

А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;

5 î nsă celui care nu lucrează, ci se încrede în Cel Care-l îndreptăţeşte pe cel neevlavios, credinţa îi este socotită dreptate.

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6 T ot aşa spune şi David când vorbeşte despre fericirea omului pe care Dumnezeu îl socoteşte drept fără fapte:

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:

7 „ Ferice de cei ale căror nelegiuiri sunt iertate şi ale căror păcate sunt acoperite!

"Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити.

8 F erice de omul căruia Domnul nu-i ţine în seamă vina!“

Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях."

9 A şadar, această fericire este doar pentru cei circumcişi sau şi pentru cei necircumcişi? Căci zicem: „Lui Avraam credinţa i-a fost socotită dreptate.“

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраам вярата се вмени за правда."

10 D ar în ce împrejurări i-a fost socotită: când era circumcis sau când era necircumcis? Nu când era circumcis, ci când era necircumcis.

Тогава как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

11 A poi a primit semnul circumciziei ca un sigiliu al dreptăţii pe care o primise prin credinţă, pe când era necircumcis, astfel încât el să poată fi atât tatăl tuturor celor ce cred fără să fie circumcişi, pentru ca să li se socotească şi lor dreptatea aceasta,

И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12 c ât şi tatăl celor circumcişi care nu doar că sunt circumcişi, dar urmează şi exemplul credinţei pe care a avut-o strămoşul nostru Avraam înainte de a fi circumcis.

и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато беше необрязан. Вярата в Божието обещание

13 A vraam sau sămânţa lui au primit promisiunea că vor moşteni lumea nu prin Lege, ci prin dreptatea care vine prin credinţă.

Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.

14 C ăci dacă moştenitori ar fi cei ce sunt sub Lege, atunci credinţa n-ar mai însemna nimic, iar promisiunea ar fi fără valoare,

Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието - осуетено;

15 î ntrucât Legea aduce mânie. Unde nu există Lege, nu există nici abatere.

понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.

16 D e aceea este prin credinţă: ca să poată fi prin har, aşa încât promisiunea să fie valabilă pentru toţi urmaşii, nu doar pentru cei ce sunt sub Lege, ci şi pentru cei ce au credinţa lui Avraam, care este tatăl nostru, al tuturor,

Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни

17 a şa cum este scris: „Te-am făcut tatăl multor neamuri.“ El este tatăl nostru înaintea lui Dumnezeu în Care a crezut, Care învie morţii şi Care cheamă lucrurile care nu sunt, ca şi cum ar fi.

(както е писано: "Направих те отец на много народи") пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 N ădăjduind împotriva oricărei nădejdi, el a crezut că va deveni tatăl multor neamuri, potrivit cu ceea ce i-a fost spus: „Atât de numeroşi vor fi urmaşii tăi!“

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: "Толкова ще бъде твоето потомство."

19 Ş i el n-a slăbit în credinţă când a observat că trupul său era aproape de moarte – avea aproape o sută de ani – şi că pântecele Sarei era mort.

Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

20 E l n-a pus la îndoială promisiunea lui Dumnezeu, ci a fost întărit prin credinţă, slăvindu-L pe Dumnezeu

обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,

21 ş i fiind sigur că Dumnezeu poate să facă ceea ce a promis.

уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22 D e aceea credinţa i-a fost socotită dreptate.

Затова му се вмени за правда.

23 A cum, „i-a fost socotită“ n-a fost scris doar pentru el,

Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24 c i şi pentru noi, cărora urmează să ne fie socotită, nouă, care credem în Cel Ce L-a înviat dintre cei morţi pe Isus, Domnul nostru,

но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

25 C are a fost dat pentru păcatele noastre şi Care a fost înviat pentru îndreptăţirea noastră.

Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.