1 S inguraticul caută ce-i place lui însuşi; el sfidează orice înţelepciune.

Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

2 C el prost nu-şi găseşte plăcerea în învăţătură, ci doar în a-şi face cunoscută părerea.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

3 C ând vine cel rău, vine şi dispreţul şi o dată cu ruşinea, vine şi ocara.

С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

4 C uvintele gurii unui om sunt ca nişte ape adânci; izvorul înţelepciunii este ca un pârâu curgător.

Думите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

5 N u este bine să fii părtinitor cu cel rău, sau să nedreptăţeşti pe cel nevinovat la judecată.

Не е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

6 B uzele prostului aduc ceartă şi gura lui cere lovituri.

Устните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

7 G ura celui prost îi aduce ruina şi buzele lui sunt o cursă pentru sufletul lui.

Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

8 C uvintele bârfitorului sunt ca nişte prăjituri; ele alunecă până în adâncul stomacului.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

9 C ine este leneş în lucrul lui este confrate cu cel ce distruge.

Немарливият в работата си е брат на разсипника.

10 N umele Domnului este un turn tare; cel drept fuge în el şi este protejat.

Името Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 A verea este o cetate întărită pentru cel bogat; şi-o închipuie ca pe un zid înalt.

Имотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

12 Î nainte de pieire omul se îngâmfă, dar smerenia merge înaintea gloriei.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

13 C ine răspunde fără să fi ascultat face o prostie şi îşi atrage ruşinea.

Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

14 D uhul omului îl încurajează când este bolnav, dar cine poate sprijini un duh zdrobit?

Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

15 M intea celor cu discernământ dobândeşte cunoştinţă şi urechea celor înţelepţi caută învăţătură.

Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

16 U n dar deschide uşi celui ce îl oferă şi-l duce înaintea celor mari.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

17 P rimul care-şi apără cauza pare că are dreptate, până vine altul şi-i pune întrebări.

Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

18 A runcarea sorţului pune capăt neînţelegerilor şi decide între cei puternici.

Жребият прекратява разприте и решава между силните.

19 U n frate nedreptăţit este mai greu de câştigat decât o cetate întărită şi neînţelegerile sunt ca porţile închise ale unei cetăţi.

Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

20 D in rodul gurii lui omul îşi satură fiinţa şi din venitul buzelor lui se satură.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

21 V iaţa şi moartea stau în puterea limbii, iar cei ce o iubesc îi vor mânca roadele.

Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 C el ce-şi găseşte o soţie găseşte ce este bine şi primeşte astfel o favoare de la Domnul.

Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

23 S ăracul vorbeşte implorând milă, dar bogatul răspunde cu asprime.

Сиромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

24 C ine are mulţi prieteni poate ajunge la ruină, dar există un amic care ţine la tine mai mult decât un frate.

Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.