1 F raţilor, vă reamintesc Evanghelia pe care v-am vestit-o, pe care aţi primit-o, în care aţi rămas

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 ş i prin care sunteţi mântuiţi dacă rămâneţi fermi în cuvântul pe care vi l-am vestit; altfel aţi crezut degeaba.

чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.

3 C eea ce v-am dat ca fiind de primă importanţă este ceea ce eu, la rândul meu, am primit: anume că Cristos a murit pentru păcatele noastre, potrivit Scripturilor,

Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията;

4 c ă a fost îngropat, că a fost înviat a treia zi, potrivit Scripturilor,

че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;

5 c ă i S-a arătat lui Chifa şi apoi celor doisprezece

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 ș i că, după aceea, li S-a arătat la peste cinci sute de fraţi deodată, dintre care cei mai mulţi încă trăiesc, iar unii au adormit.

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7 D upă aceea i S-a arătat lui Iacov, apoi tuturor apostolilor.

че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли;

8 U ltimului dintre toţi, ca unuia născut înainte de vreme, mi S-a arătat şi mie.

а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак.

9 C ăci eu sunt cel mai neînsemnat dintre apostoli; eu nu sunt vrednic să fiu numit apostol, pentru că am persecutat biserica lui Dumnezeu,

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.

10 î nsă prin harul lui Dumnezeu sunt ceea ce sunt, iar harul Lui faţă de mine n-a fost fără rezultat, ci am trudit mai mult decât oricare dintre ei, dar nu eu, ci harul lui Dumnezeu care este cu mine.

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях - не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

11 D eci – fie eu, fie ei – noi aşa predicăm, iar voi aşa aţi crezut. Învierea morţilor

И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали. Възкресението на мъртвите

12 D ar dacă se predică faptul că Cristos a fost înviat din morţi, cum pot spune unii dintre voi că nu există învierea morţilor?

Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 D acă nu există o înviere a morţilor, nici Cristos nu a fost înviat.

Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;

14 D ar dacă Cristos n-a fost înviat, atunci predicarea noastră este zadarnică şi, de asemenea, şi credinţa voastră este zadarnică.

и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 M ai mult decât atât, noi suntem găsiţi ca depunând o mărturie falsă despre Dumnezeu, pentru că am depus mărturie că Dumnezeu L-a înviat pe Cristos, pe Care, dacă este adevărat că morţii nu învie, nu L-a înviat.

При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват.

16 D acă morţii nu învie, nici Cristos n-a fost înviat,

Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

17 i ar dacă Cristos n-a fost înviat, atunci credinţa voastră este zadarnică, iar voi sunteţi încă în păcatele voastre.

и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.

18 A tunci şi cei care au murit în Cristos sunt pierduţi.

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

19 D acă numai pentru viaţa aceasta am nădăjduit în Cristos, atunci suntem cei mai de plâns dintre oameni!

Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.

20 D ar Cristos a fost înviat din morţi, El fiind primul rod dintre cei care au adormit.

Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.

21 Î ntrucât moartea a venit printr-un om, învierea morţilor a venit tot printr-un Om.

Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

22 A şa cum în Adam toţi mor, la fel, în Cristos, toţi vor fi înviaţi,

Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.

23 î nsă fiecare la rândul lui; primul rod este Cristos, apoi, la venirea Lui, cei ai lui Cristos.

Но всеки на своя ред: Христос - първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.

24 A poi va veni sfârşitul, când El îi va încredinţa Împărăţia lui Dumnezeu Tatăl, după ce va fi distrus orice conducător, orice autoritate şi orice putere.

Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 C ăci El trebuie să domnească până când îi va pune pe toţi vrăjmaşii sub picioarele Sale.

Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

26 U ltimul vrăjmaş care va fi distrus va fi moartea.

И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,

27 C ăci El „I-a pus totul sub picioare“. Dar când se spune că toate I-au fost supuse, este evident că aceasta nu-L include pe Cel Ce I le-a supus pe toate.

защото Бог "е покорил всичко под краката Му". А когато казва, че всичко е вече покорено (явно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 C ând toate lucrurile Îi vor fi fost supuse, atunci Însuşi Fiul I Se va supune Celui Ce I-a supus toate lucrurile, pentru ca Dumnezeu să fie totul în toţi.

когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

29 A ltfel, ce vor face cei care se botează pentru cei morţi ? Dacă morţii nu sunt înviaţi nicidecum, de ce mai sunt botezaţi ei pentru cei morţi ?

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?

30 Ş i de ce suntem noi în pericol tot timpul?

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

31 S unt în pericol de moarte în fiecare zi. Acest lucru este cert, fraţilor, întocmai ca lauda pe care o am cu voi în Cristos Isus, Domnul nostru.

Братя, с похвалата, с която се гордея заради вас в Христос Исус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 D acă doar din motive omeneşti m-am luptat cu fiarele în Efes, ce-am câştigat, dacă morţii nu învie? „Să mâncăm şi să bem, căci mâine vom muri!“

Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

33 N u vă înşelaţi: „Tovărăşiile rele strică obiceiurile bune. “

Не се заблуждавайте. "Лошите другари покваряват добрите нрави."

34 V eniţi-vă în fire cum se cuvine şi nu mai păcătuiţi; căci sunt unii care trăiesc în ignoranţă faţă de Dumnezeu. Spre ruşinea voastră o spun. Învierea în trup

Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите. Възкресението на тялото

35 C ineva ar putea întreba: „Cum învie morţii? Cu ce fel de trup vor veni?“

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?

36 C e nebunie! Ceea ce tu semeni, nu vine la viaţă dacă nu moare,

Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 i ar ceea ce semeni nu este trupul care va fi, ci doar o sămânţă simplă, ca una de grâu sau de altceva.

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще поникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

38 Î nsă Dumnezeu îi dă fiecărei seminţe un trup, aşa cum doreşte; fiecărei seminţe îi dă trupul ei.

но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 N u toate trupurile sunt la fel: unul este trupul oamenilor, altul este trupul animalelor, altul al păsărilor, altul al peştilor.

Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 E xistă trupuri cereşti şi trupuri pământeşti. Există o splendoare a celor cereşti şi un alt fel de splendoare a celor pământeşti.

Има и небесни тела, и земни тела; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.

41 A lta este splendoarea soarelui, alta este splendoarea lunii şi alta este splendoarea stelelor, iar o stea diferă de alta în splendoare.

Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

42 L a fel este şi cu învierea morţilor. Ceea ce este semănat în putrezire, este înviat în nemurire.

Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 C eea ce este semănat în necinste, este înviat în slavă. Ceea ce este semănat în slăbiciune, este înviat în putere.

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 E ste semănat trup firesc şi este înviat trup duhovnicesc. Dacă există un trup firesc, există şi unul duhovnicesc.

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

45 A şa este şi scris: „Primul om, Adam, a devenit un suflet viu.“ Ultimul Adam a devenit un duh care dă viaţă.

Така е и писано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.

46 D ar primul nu este cel duhovnicesc, ci este cel firesc; apoi vine cel duhovnicesc.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното.

47 P rimul om a fost făcut din ţărâna pământului. Al doilea Om este din cer.

Първият човек е от земята - от пръст; вторият човек е от небето.

48 A şa cum era cel din ţărână, aşa sunt şi cei din ţărână; şi aşa cum este Cel Ceresc, aşa sunt şi cei cereşti.

Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 A şa cum suntem în asemănarea celui din ţărână, la fel vom fi şi în asemănarea Celui Ceresc.

И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 C eea ce spun, fraţilor, sunt următoarele: carnea şi sângele nu pot să moştenească Împărăţia lui Dumnezeu, şi nici putrezirea nu poate moşteni nemurirea.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 I ată, vă spun o taină: nu toţi vom adormi, dar toţi vom fi schimbaţi

Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 î ntr-o clipă, într-o clipire din ochi, la cea din urmă trâmbiţă. Căci trâmbiţa va suna, iar cei morţi vor fi înviaţi ca nemuritori, şi noi vom fi schimbaţi.

в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 C ăci ceea ce este supus putrezirii trebuie să se îmbrace în neputrezire, iar ceea ce este muritor trebuie să se îmbrace în nemurire.

Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие.

54 C ând ceea ce este supus putrezirii se va fi îmbrăcat în neputrezire, iar ceea ce este muritor se va fi îmbrăcat în nemurire, atunci se va împlini cuvântul care a fost scris: „Moartea a fost înghiţită în victorie.

А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната бе смъртта победоносно."

55 M oarte, unde îţi este victoria? Moarte, unde îţi este boldul?“

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

56 B oldul morţii este păcatul, iar puterea păcatului este Legea.

Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът;

57 D ar mulţumiri fie aduse lui Dumnezeu, Care ne dă victoria prin Domnul nostru Isus Cristos.

но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 D e aceea, fraţii mei preaiubiţi, fiţi fermi, de neclintit, întotdeauna implicaţi din plin în lucrarea Domnului, pentru că ştiţi că în Domnul strădania voastră nu este zadarnică.

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.