1 C ând Domnul i-a întors acasă pe captivii Sionului, parcă visam.

(По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

2 A tunci gura ni s-a umplut de râsete şi limba noastră – de strigăte de bucurie; atunci se spunea printre neamuri: „ Domnul a făcut lucruri mari cu ei!“

Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

3 D omnul a făcut lucruri mari pentru noi, de aceea noi suntem bucuroşi.

Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

4 Î ntoarce-i acasă, Doamne, pe captivii noştri, ca pe nişte torente din Neghev.

Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

5 C ei ce seamănă cu lacrimi, vor secera cu strigăte de bucurie.

Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

6 C el ce merge plângând, ducându-şi traista cu sămânţă, va veni acasă cu strigăte de bucurie, ducându-şi snopii.

Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.