1 ع ِندَما يَرُدُّ اللهُ الشَّعبَ المَنفِيَّ إلَى صِهْيَوْنَ، سَيَكُونُ ذَلِكَ أشبَهَ بِحُلمٍ!

(По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

2 س َنَمتَلِئُ فَرَحاً وَنُرَنِّمُ تَرانِيمَ بَهِيجَةً. عِندَما يُذاعُ الخَبَرُ بَينَ الشُّعُوبِ الأُخرَى، سَيَقُولُونَ: « اللهُ صَنَعَ عَجائِبَ لِهَؤُلاءِ!»

Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

3 ن َعَمْ، صَنَعَ اللهُ أشياءَ عَظِيمَةً مِنْ أجلِنا، وَفَرَّحَنا بِها!

Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

4 أ عِدْ، يا اللهُ ، المَنفِيِّينَ مِنّا. كَجَداوِلِ الصَّحارَى المُتَدَفِّقَةِ بِالماءِ.

Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

5 ا لَّذِينَ زَرَعُوا بِالدُّمُوعِ، يَحصُدُونَ بِالفَرَحِ.

Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

6 ا لَّذِينَ حَمَلُوا البِذارَ إلَى الحُقُولِ ذارِفِينَ دُمُوعاً، يَبتَهِجُونَ وَهُمْ يَحمِلُونَ حُزَماً مِنَ الحُبُوبِ!

Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.