1 ث ُمَّ غادَرَ يَسُوعُ ذَلِكَ المَكانَ، وَجاءَ إلَى إقليمِ اليَهُودِيَّةِ، وَمَناطِقِ ما وَراءَ نَهْرِ الأُردُنِّ. وَاجتَمَعَ النّاسُ حَولَهُ مِنْ جَديدٍ، فَأخَذَ يُعَلِّمُهُمْ كَعادَتِهِ.

И Исус стана оттам и дойде в Юдейските предели и местата отвъд Йордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

2 و َجاءَ إلَيهِ بَعضُ الفِرِّيسِيِّينَ وَسَألُوهُ: «أيَجوزُ أنْ يُطَلِّقَ الرَّجُلُ زَوجَتَهُ؟» سَألُوهُ هَذا لِكَي يَصْطادُوهُ فِي أيِّ خَطَأ.

И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си ?

3 ف َأجابَهُمْ يَسُوعُ: «ما الَّذِي أمَرَكُمْ بِهِ مُوسَى؟»

А Той им отговори: Какво ви е заповядал Моисей?

4 ف َقالوا: «مُوسَى سَمَحَ لَلرَّجُلِ بِأنْ يُطَلِّقَ زَوجَتَهُ بَعْدَ أنْ يُعطِيَها وَثيقَةَ طَلاقٍ.

А те казаха: Моисей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.

5 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «كَتَبَ مُوسَىْ هَذَهِ الوَصِيَّةَ بِسَبَبِ قُلُوبِكُمُ القاسِيَةِ!

Исус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тази заповед;

6 و َلَكِنَّ اللهَ مُنذُ بِدايَةِ الخَليقَةِ ‹خَلَقَ النّاسَ ذَكَراً وَأُنثَى؟› ثُمَّ قالَ:

обаче в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена.

7 ‹ لِهَذا يَترُكُ الرَّجُلُ أباهُ وَأُمَّهُ، وَيَتَّحِدُّ بِزَوجَتِهِ،

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

8 ف َيَصِيرَ الاثنانِ جَسَداً واحِداً.› وَبِهَذا لا يَكُونانِ فِيما بَعْدُ اثْنَينِ، بَلْ واحِداً.

и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът.

9 ف َلا يَنبَغِي أنْ يَفصِلَ أحَدٌ بَينَ مَنْ جَمَعَهُما اللهُ.»

И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.

10 و َعِندَما كانُوا فِي البَيتِ، سَألَهُ تَلامِيذُهُ عَنْ هَذا الأمْرِ مُجَدَّداً.

А в къщи учениците пак Го попитаха за това.

11 ف َأجابَهُمْ يَسُوعُ: «كُلُّ مَنْ يُطَلِّقُ زَوجَتَهُ وَيَتَزَوَّجُ بِأُخرَى، يَرتَكِبُ الزِّنَى ضِدَّ زَوجَتِهِ.

И Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея.

12 و َإنْ طَلَّقَتْ هِيَ رَجُلَها، وَتَزَوَّجَتْ بِآخَرَ، فَإنَّها تَزْنيْ.» يَسُوعُ يَقبَلُ الأطفال

И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства. Исус Христос благославя децата

13 و َكانَ النّاسُ يُحضِرُونَ إلَيهِ الأطْفالَ لِيَلْمَسَهُمْ، وَأمّا التَّلامِيذُ فَكانُوا يُوَبِّخُونَهُمْ.

Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

14 و َعِندَما رَأى يَسُوعُ ذَلِكَ، غَضِبَ، وَقالَ لَهُمْ: «دَعُوا الأطفالَ يَأتُونَ إلَيَّ، وَلا تَمنَعُوهُمْ عَنِّي، لِأنَّ لِمِثلِ هَؤُلاءِ مَلَكُوتَ اللهِ.

Но Исус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15 أ قُولُ لَكُمُ الحَقَّ، إنَّ مَنْ لا يَقبَلُ مَلَكُوتَ اللهِ كَطِفلٍ، لَنْ يَدخُلَهُ.»

Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

16 و َدَعا يَسُوعُ الأطفالَ وَضَمَّهُمْ إلَيهِ، وَوَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِمْ، وَبارَكَهُمْ. عائِقُ الغِنَى

Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. Среща с богатия юноша

17 و َبَينَما كانَ يَسُوعُ فِي إحدَى جَولاتِهِ، أسرَعَ إلَيهِ رَجُلٌ وَسَجَدَ أمامَهُ وَسَألَهُ: «أيُّها المُعَلِّمُ الصّالِحُ، ماذا يَنبَغي أنْ أفعَلَ لِكَي أنالَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ؟»

И когато излизаше на път, някой се затече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?

18 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لِماذا تَدعُونِي صالِحاً؟ أتَعرِفُ أنَّهُ لا صالِحَ إلّا اللهُ؟

А Исус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19 أ نتَ تَعرِفُ الوَصايا: ‹لا تَقتُلْ، لا تَزْنِ، لا تَسرِقْ، لا تَشْهَدْ زوراً، لا تَحتَلْ عَلَى أحَدٍ، أكْرِمْ أباكَ وَأُمَّكَ.›»

Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

20 ف َقالَ لَهُ الرَّجُلُ: «يا مُعَلِّمُ، أنا أُطِيعُ كُلَّ هَذِهِ مُنذُ صِبايَ.»

А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

21 أ مّا يَسُوعُ فَنَظَرَ إلَيهِ بِحُبٍّ وَقالَ: «يَنقُصُكَ شَيءٌ واحِدٌ فَقَطْ: اذْهَبْ وَبِعْ كُلِّ ما تَملِكُ وَأعطِ الفُقَراءَ. بِهَذا تَملِكُ كَنزاً فِي السَّماءِ، ثُمَّ تَعالَ اتبَعْنِي.»

А Исус, като го погледна, възлюби го и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

22 ف َبَدَتْ خَيبَةُ الأمَلِ عَلَى الرَّجُلِ بَعْدَ أنْ سَمِعَ هَذا، وَذَهَبَ حَزِيناً لِأنَّهُ كانَ غَنِيّاً جِدّاً.

Но лицето му посърна от тези думи и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 ف َنَظَرَ يَسُوعُ إلَى تَلامِيذِهِ وَقالَ لَهُمْ: «ما أصعَبَ أنْ يَدخُلَ أصحابُ الأموالِ مَلَكُوتَ اللهِ!»

А Исус погледна наоколо и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

24 ف َاندَهَشَ التَّلامِيذُ مِنْ كَلامِهِ. لَكِنَّهُ تابَعَ وَقالَ: «يا أبنائِي، ما أصَعْبَ دُخُولُ مَلَكوتِ اللهِ!

А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус им каза още: Чеда Мои, колко е мъчно да влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството!

25 أ نْ يَمُرَّ جَمَلٌ مِنْ ثُقبِ إبرَةٍ، أيسَرُ مِنْ أنْ يَدخُلَ غَنِيٌّ مَلَكُوتَ اللهِ.»

По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 ف َازْدادَ التَّلامِيذُ دَهْشَةً وَكانُوا يَقُولُونَ: «فَمَنْ يُمكِنُ أنْ يَخلُصَ إذاً؟»

А те съвсем се зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 ف َنَظَرَ يَسُوعُ إلَيْهِمْ وَقالَ: «هَذا مُستَحِيلٌ عِنْدَ النّاسِ، لِكَنْ لَيسَ عِنْدَ اللهِ، لأنَّ كُلُّ الأشياءِ مُمكِنَةٌ عِنْدَ اللهِ.»

Исус ги погледна и отвърна: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28 ف َأخَذَ بُطرُسُ يَقُولُ: «ها نَحنُ قَدْ تَرَكنا كُلَّ شَيءٍ لِكَيْ نَتبَعَكَ!»

Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29 ف َقالَ يَسُوعُ: «أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، مَنْ تَرَكَ بَيتاً أوْ إخْوَةً أوْ أخَواتٍ أوْ أُمّاً أوْ أباً أوْ أبناءً مِنْ أجليْ وَمِنْ أَجلِ إعلانِ البِشارَةِ،

Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,

30 س َيَنالُ مِئَةَ ضِعفٍ فِي هَذا الزَّمانِ: بُيُوتاً وَإخوَةً وَأخَواتٍ وَأُمَّهاتٍ وَأبناءً وَحُقُولاً، حَتَّى فِي وَسَطِ الاضْطِّهادِ. وَسَيَحيا فِي الحَياةِ الآتِيَةِ مَعَ اللهِ إلَى الأبَدِ.

и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят - вечен живот.

31 ف كَثيرونَ هُمْ أوَّلُ النّاسِ الَّذينَ سَيَصيرونَ آخِرَ النّاسِ، وَكَثيرونَ هُمْ آخِرُ النّاسِ الَّذينَ سَيَصيرونَ أوَّلَ النّاسِ.» يَسُوعُ يُنبئُ بِمَوتِهِ وَقِيامَتِه

Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните - първи. Предсказание за страданията и възкресението

32 و َكانُوا مُنطَلِقينَ فِي طَرِيقِهِمْ إلَى القُدسِ، وَيَسُوعُ يَقُودُهُمْ. وَكانَ الَّذينَ يَتبَعُونَهُ خائِفينَ، أمّا الاثْنا عَشَرَ فَكانُوا مُندَهِشينَ جِدّاً. فَأخَذَ يَسُوعُ تَلامِيذَهُ جانِباً وَابتَدَأ يُخبِرُهُمْ مُجَدَّداً عَنْ ما سَيَحدُثُ لَهُ، فَقالَ:

А когато бяха на път, като отиваха за Йерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се учудваха, и онези, които вървяха отзад, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети:

33 « ها نَحنُ ذاهِبُونَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ حَيثُ سَيُسَلَّمُ ابْنُ الإنسانِ إلَى كِبارِ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ فَيَحكُمُونَ عَلَيهِ بِالمَوْتِ، وَيُسَلِّمُونَهُ إلَى غَيرِ المُؤمِنينَ،

Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

34 ف َيَسْخَرُونَ بِهِ، وَيَبصِقُونَ عَلَيهِ، ويجلِدُونَهُ، ثُمَّ يَقتُلُونَهُ. أمّا هُوَ فَسَيَقُومُ مِنَ المَوتِ فِي اليَومِ الثّالِثِ.» مَطلَبُ يَعقُوبُ وَيُوحَنّا

и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне. Искането на Зеведеевите синове за първенство

35 و َجاءَ إلَيهِ يَعقُوبُ وَيُوحَنّا ابْنا زَبَدِي وَقالا: «يا مُعَلِّمُ، نُرِيدُ مِنْكَ أنْ تُحَقِّقَ لَنا ما سَنَطلُبُهُ مِنْكَ.»

Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да направиш за нас, каквото и да поискаме от Теб.

36 ف َقالَ لَهُما يَسُوعُ: «ماذا تُرِيدانِ مِنِّي أنْ أفعَلَ لَكُما؟»

А Той им каза: Какво желаете да направя за вас?

37 ف َقالا لَهُ: «أعطِنا امتِيازَ الجُلُوسِ مَعَكَ فِي مَجدِكَ، واحِداً عَنْ يَمِينِكَ وَالآخَرَ عَنْ يَسارِكَ.»

Те Му отговориха: Дай ни да седнем - един отдясно на Теб, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.

38 ف َقالَ لَهُما: «أنتُما لا تَعلَمانِ ما الَّذِي تَطلُبانِهِ. هَلْ تَستَطِيعانِ أنْ تَشْرَبا الكَأسَ الَّتِي سَأشرَبُها؟ وَأنْ تَتَعَمَّدا المَعمُودِيَّةَ الَّتِي سَأتَعَمَّدُها؟»

А Исус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39 ف َأجاباهُ: «نَستَطِيعُ.» فَقالَ لَهُما: «سَتَشرَبانِ الكَأسَ الَّذِي سَأشرَبُهُ، وَسَتَتَعَمَّدانِ المَعمُودِيَّةَ الَّتِي سَأتَعَمَّدُها،

Те Му казаха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40 أ مّا الجُلوسُ عَنْ يَمِينِي أوْ عَنْ يَسارِي، فَلا أستَطيعُ أَنْ أُعطِيَهُ إلّا لِمَنْ أُعِدَّ لَهُمْ.»

но да седнете отдясно на Мен или отляво на Мене, не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.

41 ف َلَمّا سَمِعَ العَشْرَةُ الباقُونَ هَذا الطَّلَبَ، ابْتَدَأُوا يَغتَظاونَ جِدّاً مِنْ يَعقُوبَ وَيُوحَنّا.

А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан.

42 ف َدَعاهُمْ يَسُوعُ إلَيهِ وَقالَ لَهُمْ: «تَعرِفُونَ أنَّ مَنْ يُعتَبَرُونَ حُكّاماً عَلَى الأُمَمِ يُمارِسُونَ حُكماً مُطلَقاً عَلَى شُعُوبِهِمْ، وَقادَتُهُمْ يُمارِسُونَ سُلُطاتِهِمْ عَلَيهِمْ.

Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които са признати за князе на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях.

43 ل َكِنَّ هَذا لا يَنْبَغِي أنْ يَكُونَ بَينَكُمْ، بَلْ مَنْ أرادَ أنْ يَكُونَ عَظِيماً بَينَكُمْ، فَعَلَيهِ أنْ يَكُونَ خادِمَكُمْ.

Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, нека ви бъде служител;

44 و َمَنْ أرادَ أنْ يَكُونَ الأوَّلَ بَينَكُمْ، فَعَلَيهِ أنْ يَكُونَ عَبْداً لِلجَمِيعِ.

и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички.

45 ل أنَّ ابْنَ الإنسانِ أيضاً لَمْ يَأتِ لِيُخدَمَ، بَلْ لِيَخدِمَ، وَلِيُقَدِّمَ حَياتَهُ فِديَةً لِتَحرِيرِ كَثِيرِينَ.» يَسُوعُ يَشفِي رَجُلاً أعمَى

Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Изцеляването на слепия Вартимей

46 ث ُمَّ جاءُوا إلَى أرِيحا، وَبَينَما هُوَ خارِجٌ مِنْ أرِيحا مَعَ تَلامِيذِهِ وَمَعَ جَمْعٍ كَبِيرٍ مِنَ النّاسِ، كانَ ابْنُ تِيماوُسَ: بارتِيماوُسُ الأعمَى، جالِساً عَلَى جانِبِ الطَّرِيقِ يَتَسَوَّلُ.

Дойдоха в Йерихон; и когато Исус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47 ف َلَمّا سَمِعَ أنَّ المارَّ مِنْ هُناكَ هُوَ يَسُوعُ النّاصِرِيَّ، ابتَدَأ يَصرُخُ وَيَقُولُ: «يا يَسُوعُ، يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمْنِي.»

И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!

48 ف َوَبَّخَهُ كَثيرونَ وَأمَرُوهُ بِأنْ يَسكُتَ، لَكِنَّهُ رَفَعَ صَوتَهُ أكثَرَ: «يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمنِي!»

И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

49 ف َتَوَقَّفَ يَسُوعُ وَقالَ: «ادعُوهُ إلَى هُنا.» فَفَعَلُوا، وَكانُوا يَقُولُونَ لَهُ: «تَشَجَّعْ، انهَضْ، ها إنَّ يَسُوعَ يَدعُوكَ.»

И така, Исус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепеца и му казаха: Дерзай, стани, вика те.

50 ف َقَفَزَ وَطَرَحَ رِداءَهُ وَتَوَجَّهَ إلَى يَسُوعَ.

И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус.

51 ف َسَألَهُ يَسُوعُ: «ماذا تُرِيدُ مِنِّي أنْ أفعَلَ مِنْ أجلِكَ؟» فَأجابَهُ: «يا مُعَلِّمِي العَظِيمَ، أُرِيدُ أنْ أرَىْ.»

Исус заговори и му каза: Какво искаш да направя за тебе? Слепецът Му каза: Учителю, да прогледна.

52 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لَقَدْ شَفاكَ إيمانُكَ.» فَاسْتَعادَ الرَّجُلُ بَصَرَهُ فَوراً، وَتَبِعَ يَسُوعَ فِي الطَّرِيقِ.

А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя.