1 ث ُمَّ اختارَ شَعبُ يَهُوذا عُزِّيّا مَلِكاً جَدِيداً مَكانَ أبيهِ أمَصْيا. وَكانَ عُزِّيّا فِي السّادِسَةَ عَشْرَةَ مِنْ عُمرِهِ عِندَما تَوَلَّى الحُكمَ.

А целият Юдейски народ взе Озия, който беше на шестнадесет години, и го направи цар вместо баща му Амасия.

2 و َأعادَ عُزِّيّا بِناءَ مَدِينَةِ أَيلَةَ وَأعادَها إلَى يَهُوذا. عَمِلَ عُزِّيا هَذا بَعْدَ أنْ ماتَ أمَصْيا وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ.

Той съгради Елот и го върна на Юдея, след като баща му, царят, заспа с бащите си.

3 ك انَ عُزِّيّا فِي السّادِسَةَ عَشْرَةَ منْ عُمرِه عِندَما صارَ مَلِكاً. وَحَكَمَ اثنَتَيْنِ وَخَمْسِينَ سَنَةً فِي القُدسِ. وَاسْمُ أُمِّهِ يَكُلْيا وَهِيَ مِنَ القُدْسِ.

Озия беше на възраст шестнадесет години, когато се възцари, и царува̀ петдесет и две години в Йерусалим; името на майка му беше Ехолия, от Йерусалим.

4 و َعَمِلَ عُزِّيّا ما يُرضِي اللهَ. فَأطاعَ اللهَ كَما فَعَلَ أبُوهُ أمَصْيا.

Той вършѝ това, което беше право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

5 و َتَبِعَ عُزِّيّا اللهَ طَوالَ حَياةِ زَكَرِيّا الَّذِي عَلَّمَهُ كَيفَ يَتَّقي اللهَ وَيُطِيعُهُ. وَقَدْ وَفَّقَ اللهُ عُزِّيّا حِينَ كانَ يَتبَعُ اللهَ.

И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и докато търсеше Господа, Бог му даваше успех.

6 و َشَنَّ عُزِّيّا حَرباً عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ. وَهَدَمَ الأسوارَ المُحيطَةِ بِمَدِينَةِ جَتَّ وَلِبْنَةَ وَأشدُودَ. وَبَنَى مُدُناً قُربَ مَدِينَةِ أشدُودَ وَفِي أماكِنَ أُخْرَى بَينَ الفِلِسْطِيِّينَ.

Царят излезе и воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни и стената на Азот, и съгради градове в азотската околност и между филистимците.

7 و َأعانَ اللهُ عُزِّيّا فِي حَربِهِ عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ، وَالعَرَبِ السّاكنِينَ فِي مَدينَةِ جُورِ بَعلٍ وَالمَعُونِيِّينَ.

Бог му помогна против филистимците и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.

8 و َدَفَعَ العَمُّونِيُّونَ الجزيَةَ لِعُزِّيّا، فَصارَ اسْمُهُ مَعرُوفاً حَتَّى حُدُودِ مِصرَ بفَضلِ قُوَّتِهِ الكَبِيرَةِ.

И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу чак до входа на Египет, защото стана много силен.

9 و َبَنَى عُزِّيّا أبراجاً فِي القُدسِ عندَ بَوّابَةِ الزّاوِيَةِ، وَبَوّابَةِ الوادِي وَفِي مُنعَطَفِ السُّورِ. وَقَوَّى هَذِه الأبراجَ.

Озия съгради и кули в Йерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.

10 و َبَنَى أبراجاً في الصَّحراءِ، وَحَفَرَ أيضاً آباراً كَثِيرَةً في المَناطِقِ الجَبَلِيَّةِ وَفِي السُّهُولِ. وَكانَ لَدَيهِ مُزارِعُونَ فِي الجِبالِ الغَربِيَّةِ وَفِي الأراضِي الخَصبَةِ. وَكانَ لَدَيهِ أيضاً رِجالٌ يَعتَنُونَ بِالكُرُومِ. فَقَدْ كانَ يُحِبُّ الزِّراعَةَ.

Съгради още кули в пустинята и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места, и в равнината, имаше и орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.

11 و َكانَ لَدَى عُزِّيّا جَيشٌ مِنَ الجُنُودِ المُدَرَّبِينَ. وَقَدْ قَسَّمَ الجَيشَ إلَى فِرَقٍ وَفْقَ الخُطَّةِ الَّتِي أعَدَّها يَعِيئِيلُ كاتِبُ المَلِكِ، وَالضابِطُ مَعْسِيَّا، تَحتَ إدارَةِ حَنَنْيا، أحَدِ كِبارِ الضُّبّاطِ لَدَى المَلِكِ. فَأحصَى يَعِيئيلُ وَمَعْسِيَّا الجُنُودَ وَقَسَّماهُمْ فِي فِرَقٍ.

При това Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове според броя им, който бе преброен от секретаря Еиил и настоятеля Маасия под ръководството на Анания, един от царските военачалници.

12 و َكانَ هُناكَ ألفانِ وَسِتُّ مِئَةِ رَئِيسٍ عَلَى هَؤُلاء الجُنُودِ.

Целият брой на началниците на бащините домове, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.

13 ف َكانَ رُؤَساءُ العائِلاتِ مَسؤُولِينَ عَنْ جَيشٍ قِوامُهُ ثَلاثُ مِئَةِ ألفٍ وَسَبعَةُ آلافٍ وَخَمسُ مِئَةٍ منَ المُحارِبِينَ الأشِدّاءِ الَّذِينَ سانَدُوا المَلِكَ فِي حَرْبِهِ عَلَى الأعْداءَ.

Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голяма храброст, за да помагат на царя против неприятелите.

14 و َسَلَّحَ عُزِّيّا الجَيشَ بِالتُّرُوسِ وَالرِّماحِ وَالخُوَذِ وَالدُّرُوعِ وَالأقواسِ وَحِجارَةٍ لِلمَقالِيعِ.

Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.

15 و َوَضَعَ عُزِّيّا فِي القُدسِ قاذِفاتِ حِجارَةٍ اختَرَعَها رِجالٌ أذكِياءٌ. وُضِعَتْ هَذِهِ الآلاتُ عَلَى الأبراجِ وَزَوايا الأسوارِ. فَكانَتْ تُطلِقُ سِهاماً وَحِجارَةً ضَخمَةً. فَذاعَ صِيتُ عُزِّيّا فِي أماكِنَ بَعِيدَةٍ. وَقَدْ أعانَهُ اللهُ حَتَّى صارَ مَلكاً قَوِيّاً.

А в Йерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставени на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и големи камъни. И името му се прочу надалеч; защото му се помагаше чудно, докато стана силен.

16 ل َكِنْ عِندَما صارَ عُزِّيّا مَلِكاً قَوِيّاً، وَقَعَ فِي فَخِّ الكِبرِياءِ، مِمّا أدَّى إلَى هَلاكِهِ. فَلَمْ يَعُدْ وَفِيّاً لإلَهِهِ ، إذْ دَخَلَ بِنَفْسِهِ إلَى هَيكَلِ اللهِ لِكَي يَحرِقَ بَخُوراً عَلَى مَذْبَحِ البَخُورِ.

Но когато стана силен, сърцето му се надигна и се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа, своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар.

17 ف َلَحِقَ بِهِ إلَى داخِلِ الهَيكَلِ الكاهِنُ عَزَرْيا، وَثَمانُونَ كاهِناً شُجاعاً يَخدِمُونَ اللهَ.

А свещеник Азария влезе след него и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;

18 و َواجَهُوهُ وَحاوَلُوا مَنْعَهُ فَقالُوا لَهُ: «لَيسَ مَسمُوحاً لَكَ بِأنْ تَحْرِقَ بَخُوراً للهِ. فَهَذا عَمَلُ الكَهَنَةِ المُقَدَّسِينَ منْ بَنِي هارُونَ. قَدْ تَجاوَزْتَ حَدَّكَ. فَاخْرُجِ الآنَ مِنَ المَكانِ المُقَدَّسِ. لَقَدْ خُنْتَ شَرِيعَةَ اللهِ. فَلا تَتَوَهَّمْ أنَّ اللهُ سَيُكرِمُكَ عَلَى ما فَعَلتَهُ!»

те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: Не е в твоя власт, Озия, да кадиш на Господа, а на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез от светилището, защото си извършил престъпление, което няма да ти бъде за почит от Господа Бога.

19 ف َغَضِبَ عُزِّيّا كَثِيراً. وَكانَتْ فِي يَدِهِ مِجمَرَةٌ لإحراق البَخُورِ. وَعِندَما غَضِبَ كَثِيراً عَلَى الكَهَنَةِ، ظَهَرَ البَرَصُ عَلَى جَبِينهِ عَلَى مَرْأى مِنَ الكَهَنَةِ فِي بَيتِ اللهِ قُرْبَ مَذْبَحِ البَخُورِ.

А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, се разяри; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо до кадилния олтар.

20 و َنَظَرَ رَئيسُ الكَهَنَةِ عَزَرْيا وَكُلُّ الكَهَنَةِ إلَى عُزِّيّا، وَرَأَوْا البَرَصَ عَلَى جَبِينِهِ. فَبَدَأُوا يَطرُدُونَهُ مِنَ الهَيكَلِ. وَعِندَما أدرَكَ عُزِّيّا أنَّ اللهَ عاقَبَهُ بِالبَرَصِ، بادَرَ هُوَ نَفسُهُ إلَى الإسراعِ بِالخُرُوجِ.

Първосвещеник Азария и всички свещеници погледнаха към него и видяха, че беше прокажен на челото си; и побързаха да го извадят оттам; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.

21 ف َصارَ المَلِكُ عُزِّيّا أبرَصَ، وَلَمْ يَعُدْ بِمَقدُورِهِ أنْ يَدخُلَ بَيتَ اللهِ. فَتَوَلَّى يُوثامُ بْنُ عُزِّيّا الإشرافَ عَلَى بَيْتِ المَلِكِ، وَصارَ حاكِماً للشَّعبِ.

И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а синът му Йотам беше над царския дом и съдеше народа на земята.

22 أ مّا بَقِيَّةُ أعْمالِ عُزِّيّا، مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها، فَهِيَ مَدَوَّنَةٌ فِي كِتاباتِ النَّبِيُّ إشَعْياءُ بْنُ آمُوصَ.

А останалите дела на Озия, първите и последните, записа пророк Исая, Амосовият син.

23 و َماتَ عُزِّيّا وَدُفِنَ إلَى جِوارِ آبائِهِ. وَدَفَنُوهُ فِي الحَقلِ قُرْبَ القُبُورِ المَلَكيَّةِ، لِأنَّ الشَّعبَ قالُوا: «إنَّهُ أبرَصٌ.» وَخَلَفَهُ عَلَى العَرشِ ابنُهُ يُوثامُ.

И Озия заспа с бащите си и го погребаха с бащите му в оградата на царските гробища, защото казаха: Прокажен е. И вместо него се възцари синът му Йотам.