1 ل ا تَتَفاخَرْ بِالغَدِ، لِأنَّكَ لا تَعلَمُ ما الَّذِي يَأتِي بِهِ الغَدُ.

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.

2 د َعِ الآخَرِينَ يَمدَحُونَكَ، وَلا تَمتَدِحْ أنتَ نَفسَكَ.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, чужд, а не твоите устни.

3 ا لصَّخرُ ثَقِيلٌ وَالرَّملُ ثَقِيلٌ، وَلَكِنَّ غَضَبَ الأحمَقِ أثقَلُ مِنَ الصَّخرِ وَالرَّملِ مَعاً.

Камъкът е тежък и пясъкът много тежи; но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 ا لغَضَبُ قاسٍ وَالغَيظُ كَالطَّوَفانِ، وَلَكِنْ مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَقِفَ أمامَ الغَيرَةِ.

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?

5 ا لتَّوبِيخُ الصَّرِيحُ أفضَلُ مِنَ الحُبِّ المَخفِيِّ.

Явното изобличение е по-добро от онази любов, която не се проявява.

6 ا لجُرُوحُ الَّتِي يُسَبِّبُها الصَّدِيقُ دافِعُها الأمانَةُ، أمّا العَدُوُّ، فَحَتَّى قُبُلاتُهُ مُزَيَّفَةٌ.

Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни.

7 ا لشَّبعانُ يَدُوسُ العَسَلَ، وَلِلجائِعِ كُلُّ مُرٍّ هُوَ حُلْوٌ.

Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 ا لبَعِيدُ عَنْ وَطَنِهِ يُشبِهُ العُصفُورَ البَعِيدَ عَنْ عُشِّهِ.

Както птица, която е напуснала гнездото си, така е човек, който е напуснал мястото си.

9 ك َلِماتُ الصَّديقِ المُخلِصَةُ حُلْوَةٌ وَتُفَرِّحُ القَلبَ كَالعُطُورِ الشَّذِيَّةِ.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 ل ا تَتَخَلَّ عَنْ صَدِيقِكَ وَلا عَنْ صَدِيقِ وَالِدِكَ، وَلَكِنْ لا تَدخُلْ بَيتَ أخِيكَ إذا كُنْتَ تُواجِهُ المَشاكِلَ. وَالجارُ القَرِيبُ أفضَلُ مِنَ الأخِ البَعِيدِ.

Не изоставяй своя приятел, нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брат си в деня на нещастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 ي ا بُنَيَّ، كُنْ حَكِيماً فَيَفرَحَ قَلْبِي، وَأرُدَّ عَلَى كُلِّ مَنْ يُعَيِّرُونَنِي.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 ا لعاقِلُ يَرَى المَشاكِلَ فَيَختَبِئُ، أمّا الجاهِلُ فَيَدخُلُ فِي المَشاكِلِ وَيَنالُ جَزاءَهُ.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

13 خ ُذْ ثَوبَهُ وَارهِنْ ما لَدَيهِ لِأنَّهُ كَفِلَ رَجُلاً غَرِيباً وَامْرَأةً أجْنَبيَّةً.

Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужда жена.

14 ا لَّذِي يُلقِي التَّحِيَّةَ صَباحاً بِصَوتٍ مُزعِجٍ تُحْسَبُ تَحِيَّتُهُ لَعنَةً.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се сметне, като че го кълне.

15 ا لزَّوجَةُ الَّتِي تُثِيرُ النِّزاعِ، تُشبِهُ نَقَراتِ الماءِ المُتَسَرِّبِ فِي يَومٍ مُمطِرٍ.

Непрестанно капене в дъждовен ден и свадлива жена са еднакви;

16 و َمَنْ يُحاوِلُ أنْ يُوقِفَها يَكُونُ كَمَنْ يُحاوِلُ أنْ يُوقِفَ الرِّيحَ، أوْ كَمَنْ يُمسِكُ زَيتاً بِيَدٍ واحِدَةٍ.

който може да я обуздае, би обуздал вятъра и би скрил благоуханно масло с десницата си. Неудовлетвореността на човека

17 ا لحَدِيدُ يَصقُلُ الحَدِيدَ، وَالإنسانُ يُعَلِّمُ الإنسانَ وَيُهَذِّبُهُ.

Желязо остри желязо; така и човек наостря лицето си срещу приятеля си.

18 م َنْ يَعتَنِي بِشَجَرَةِ تِينٍ يَأكُلْ ثَمَرَها، أيضاً مَنْ يَعتَنِ بِسَيِّدِهِ يُكَرَّمْ.

Който пази смокинята, ще яде плода ѝ, и който се грижи за господаря си, ще бъде почитан.

19 ا لماءُ يَعكِسُ وَجهَ الإنسانِ، وَكَذَلِكَ القَلْبُ يُظْهِرُ حالَةَ الإنسانِ وَطَبِيعَتَهُ.

Както водата отразява лице срещу лице, така сърцето - човек срещу човека.

20 ا لهاوِيَةُ وَمَوْضِعُ الهَلاكِ لا يَكتَفِيانِ، وَكَذَلِكَ عَينا الإنسانِ لا تَشبَعانِ.

Адът и смъртта не се насищат; така и човешките очи не се насищат.

21 ا لنّارُ تَمْتَحِنُ الفِضَّةَ وَالذَّهَبَ، كَما أنَّ المَدِيحَ يَمتَحِنُ الإنسانَ.

Горнилото е за пречистване среброто и пещта - за златото. А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

22 ح َتَّى لَوْ طَحَنْتَ الأحمَقَ بِمِدَقَّةٍ، فَلَنْ يُفارِقَهُ غَباؤهُ!

Дори и с черясло да сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, пак безумието му няма да се отдели от него.

23 ا هتَمَّ بِحالَةِ قَطِيعِكَ، وَارعَ غَنَمَكَ بِأفْضَلِ ما تَسْتَطِيعُ،

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си и се грижи за добитъка си;

24 ل أنَّ الغِنَى لا يَدُومُ وَكَذَلِكَ التّاجُ لا يَدُومُ إلَى الأبَدِ.

защото богатството не е вечно и короната не трае от род в род.

25 ع ِندَما يَزُولُ العُشْبُ، وَيَنمُو غَيرُهُ، وَيُجمَعُ القَشُّ مِنَ الجِبالِ،

Сеното се прибира, зеленината се явява и планинските билки се събират.

26 ع ِندَها يَكُونُ لَدَيكَ خِرافٌ تَلبَسُ صُوفَها، وَتُيوُساً تَبِيعُها وَتَشْتَرِي حَقلاً،

Агнетата ти служат за облекло и козлите - за купуване на нива.

27 و َماعِزاً يَكفِي حَلِيبُها طَعاماً لَكَ وَلِبَيتِكَ وَلِخَدَمِكَ.

Ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе, на дома ти и за живеене на слугините ти.