1 و َوَصَلَ المَلاكانِ إلَى مَدِينَةِ سَدُومَ فِي المَساءِ. وَكانَ لُوطُ جالِساً عِنْدَ بَوّابَةِ سَدُومَ. فَلَمَّا رآهُما، قامَ لُوطُ وَخَرَجَ لِيَسْتَقْبِلٌهُما. ثُمَّ انحَنَى لَهُما وَوَجهُهُ إلَى الأرْضِ.

Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:

2 و َقالَ: «يا سَيِّدَيَّ، أرجُو أنْ تَتَفَضَّلا إلَى بَيتِ خادِمِكُما. بِيتا اللَّيلَة عِنْدِي وَاغْسِلا أقدامَكُما. وَبَعْدَ ذَلِكَ تُبَكِّرا وَتَمْضِيا فِي طَرِيقِكُما.» فَقالا: «لا، بَلْ سَنَبِيتُ اللَيلَةَ فِي ساحَةِ المَدِينَةِ.»

Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3 ل َكِنَّ لُوطَ ألَحَّ عَلَيهِما كَثِيراً، فَقَبِلا دَعْوَتَهُ وَذَهَبا إلَى بَيتِهِ. وَأعَدَّ لَهُما لُوطُ طَعاماً، وَخَبَزَ لَهُما فَطيراً فَأكَلا.

Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 و َقَبلَ أنْ يَناما، جاءَ رِجالُ مَدِينَةِ سَدُومَ، شُبّاناً وَكِباراً. جاءُوا جَمِيعاً وَحاصَرُوا البَيتَ.

А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата

5 و َنادَوْا عَلَى لُوطَ وَقالُوا: «أينَ الرَّجُلانِ اللَّذانِ جاءا إلَيكَ لَيلاً؟ أخْرِجْهُما إلَينا لِكَي نُعَاشِرَهُما.»

и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6 ف َخَرَجَ لُوطُ إلَيْهِمْ، وَأغلَقَ البابَ خَلْفَهُ.

А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:

7 ث ُمَّ قالَ: «أرْجُوكُمْ، أيُّها الأصْدِقاءُ، أنْ لا تَفعَلُوا هَذا الشَّرَّ.

Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8 ه ا إنَّ لَدَيَّ ابْنَتَينِ عَذْراوَينِ. أنا مُسْتَعِدٌّ أنْ أُحضِرَهُما لَكُمْ لِتَفْعَلُوا بِهِما ما تُريدُونَ. أمّا هَذانِ الرَّجُلانِ، فَلا تَمَسُّوهُما، لِأنَّهُما صارا فِي حِمايَةِ بَيتِي.»

Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

9 ف َقالُوا: «لا تَقِفْ فِي طَرِيقِنا.» وَقالُوا: «جاءَ هَذا الرَّجُلُ إلَى مَدِينَتِنا غَرِيباً. فَهَلْ نَتْرُكُهُ الآنَ يَتَحَكَّمُ بِنا؟ لِهَذا سَنَفعَلُ بِكَ أسْوَأ مِمّا سَنَفْعَلُ بِهِما!» ثُمَّ تَزاحَمُوا عَلَى لُوطَ. وَأوشَكُوا أنْ يُحَطِّمُوا البابَ.

Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.

10 ف َفَتَحَ الرَّجُلانِ البابَ، وَمَدّا أيدِيهِما، وَجَذَبا لُوطَ إلَى داخِلِ البَيتِ، وَأغلَقا البابَ.

Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.

11 ث ًمَّ ضَرَبا جَميعَ الرِّجالِ الَّذِينَ خارِجَ بابِ البَيت، شُبّاناً وَكِباراً، بِالعَمَى. فَلَمْ يَقْدِرُوا أنْ يَجِدُوا البابَ. الهُروبُ منْ سَدُوم

Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата - и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

12 ف َقالَ الرَّجُلانِ لِلُوطَ: «ألَكَ أقرِباءُ هُنا؟ هَيّا أخْرِجْ مِنْ هَذا المَكانِ أصْهارَكَ وَأبْناءَكَ وَبَناتِكَ، وَجَمِيعَ أقرِبائِكَ فِي هَذِهِ المَدِينَةِ،

Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;

13 ل ِأنَّنا سَنُدَمِّرُ هَذا المَكانَ. فَاللهُ قَدْ سَمِعَ بِعِظَمِ شَرِّ هَذِهِ المَدِينَةِ، فَأرْسَلَنا اللهُ لِنُدَمِّرَها.»

защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред Господа и Той ни изпрати да го съсипем.

14 ف َخَرَجَ لُوطُ وَقالَ لأصْهارِهِ: «هَيّا غادِرُوا هَذا المَكانَ، لِأنَّ اللهَ سَيُدَمِّرُ المَدِينَةَ قَرِيباً.» فَظَنُّوا أنَّهُ يُمازِحُهُمْ!

И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 و َلَمّا طَلَعَ الفَجْرُ، اسْتَعْجَلَ المَلاكانِ لُوطَ وَقالُوا لَهُ: «هَيّا خُذْ زَوْجَتَكَ وَابْنَتَيكَ اللَّواتِي مَعَكَ، وَإلا قُتِلْتُمْ فِي المَدِينَةِ الَّتِي سَتُدَمَّرُ عِقاباً لَها.»

Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.

16 و َإذْ تَباطَأَ لُوطُ، أمسَكَ المَلاكانِ بِهِ وَبِامْرَأتِهِ وَابْنَتَيهِ مِنْ أيدِيهِمْ، لِأنَّ اللهَ كانَ رَحِيماً بِهِ. فَأخرَجاهُ، وَتَرَكاهُ خارِجَ المَدِينَةِ.

Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже Господ го съжали.

17 ف َلَمّا أخرَجا لُوطَ وَعائِلَتَهُ، قالَ أحَدُ المَلاكَينِ: «انجُ بِنَفْسِكَ! وَلا تَلْتَفِتْ وَراءَكَ. لا تَتَوَقَّفْ فِي أيِّ مَكانٍ فِي هَذا السَّهلِ. بَلِ اهْرُبْ إلَى الجِبالِ وَإلّا هَلِكْتَ.»

И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18 ف َقالَ لُوطُ لَهُما: «لا يا سَيِّدَيَّ.

А Лот им каза: Ах, Господи, не така!

19 ق َدْ رَضَيتُما عَنِّي، أنا خادِمَكُما، وَأظْهَرْتُما لُطفاً كَثِيراً فِي إنقاذِ حَياتِي. أنا لا اقْدِرُ عَلَى الهَرَبِ إلَى الجِبالِ. وَأخشَى أنْ يُدْرِكَنِي الدَّمارُ، فَأمُوتَ.

Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

20 ه ُناكَ بَلْدَةُ قَرِيبَةٌ لِلهَرَبِ إلَيها. وَهِيَ صَغِيرَةٌ. أهرُبُ إلَى هُناكَ. ألَيسَتْ صَغِيرَةً؟ فَسَتَكونُ حَياتِي فِي أمانٍ هُناكَ.»

Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град ?) и така животът ми ще се опази.

21 ف َقالَ لَهُ المَلاكُ: «طَلَبُكَ مَقْبُولٌ. سَأعمَلُ هَذا مِنْ أجلِكَ أيضاً، وَلَنْ أُدَمِّرَ تِلْكَ البَلْدَةَ.

Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.

22 ف َأسْرِعِ! اهرُبْ إلَى هُناكَ! فَلَنْ أقدِرَ أنْ أفعَلَ شَيئاً حَتَّى تَصِلَ إلَى هُناكَ.» مِنْ أجلِ هَذا سُمِّيَتِ البَلْدَةُ صُوغَرَ، لِأنَّها صَغِيرَةٌ. تدميرُ سَدُومَ وَعَمُورَة

Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор.

23 و َمَعَ شُرُوقِ الشَّمْسِ، دَخَلَ لُوطُ إلَى صُوغَرَ.

Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 ث ُمَّ أمطَرَ اللهُ عَلَى سَدُومَ وَعَمُورَةَ كِبْرِيتاً مُلْتَهِباً وَناراً مِنْ عِندِ اللهِ مِنَ السَّماءِ.

Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25 ف َدَمَّرَهُما مَعَ الوادِي كُلِّهِ، وَكُلِّ السّاكِنِينَ هُناكَ، وَكُلِّ ما نَما فِي الأرْضِ.

Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 و َنَظَرَتْ زَوجَةُ لُوطَ وَراءَها، فَصارَتْ عَمُودَ مِلْحٍ!

Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.

27 ف َبَكَّرَ إبْراهِيمُ إلَى المَكانِ الَّذِي وَقَفَ فِيهِ فِي حَضْرَةِ اللهِ.

Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа;

28 و َأطَلَّ عَلَى سَدُومَ وَعَمُورَةَ وَكُلِّ أرْضِ الوادِي، فَرَأى الدُّخانَ صاعِداً مِنَ الأرْضِ كَدُخانِ فُرْنٍ كَبيرٍ.

и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 ف َلَمّا دَمَّرَ اللهُ مُدُنَ الوادِي، تَذَكَّرَ صَلاةَ إبْراهِيمَ، وَأخرَجَ لُوطَ مِنْ وَسْطِ الدَّمارِ، قَبلَ أنْ يُدَمِّرَ المُدُنَ الَّتِي كانَ لُوطُ يٌقِيمُ فِيها. لُوطُ وَابْنتاه

И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот. Произход на моавците и амонците

30 و َخَرَجَ لُوطُ مِنْ صُوغَرَ وَسَكَنَ فِي الجِبالِ مَعَ ابْنَتَيهِ. فَقَدْ خَشِيَ لُوطُ مِنَ السُّكنَى فِي صُوغَرَ. فَسَكَنَ مَعَ ابْنَتَيهِ فِي كَهفٍ.

А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31 ف َقالَتِ البِكْرُ لِأُختِها الصُّغْرَى: «لَقَدْ شاخَ أبوْنا، وَلَيسَ فِي الأرْضِ رَجُلٌ يُعاشِرُنا كَما يَفعَلُ النّاسُ فِي كُلِّ الأرْضِ.

Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32 ف َهَيّا نُسكِرْ أبانا بِالخَمْرِ، ثُمَّ نُعَاشِرُهُ. وَبِهَذا نُبقِي عَلَى عائِلَتِنا مِنْ خِلالِ أبِينا.»

Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33 ف َأسْكَرَتِ الأُختانِ أباهُما بِالخَمْرِ فِي تِلكَ اللَّيلَةِ. ثُمَّ قامَتْ الأُختُ البِكْرُ وَعَاشَرَتْ أبِيها. أمّا لُوطُ فَلَمْ يَدرِ مَتَى جَاءَتْ إلَيهِ وَمَتَى قامَتْ مِنَ الفِراشِ.

И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.

34 و َفِي اليَوْمِ التّالِي، قالَتِ الأُختُ الكُبْرَى لِلصُّغرَى: «ها قَدْ عَاشَرْتُ أبِي لَيلَةَ أمْسِ، فَلْنُسْكِرْهُ اللَّيلَةَ أيضاً بِالخَمْرِ. ثُمَّ أنتِ اذهَبِي وَعَاشِرِيهِ. وَبِهَذا نُبقِي عَلَى عائِلَتِنا مِنْ خِلالِ أبِينا.»

На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

35 ف َأسْكَرَتِ الأُختانِ أباهُما بِالخَمْرِ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ أيضاً. ثُمَّ قامَتِ الأُختُ الصُّغرَى وَعَاشَرَتْ أبِيها. أمّا لُوطُ فَلَمْ يَدْرِ مَتَى جَاءَتْ إلَيهِ وَمَتَى قامَتْ مِنَ الفِراشِ.

И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36 و َهَكَذا حَبِلَتِ ابْنَتا لُوطَ مِنْ أبِيهِما!

Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.

37 ف َأنجَبَتِ البِكرُ وَلَداً أسْمَتْهُ «مُوآبَ،» وَهُوَ أبو جَمِيعِ المُوآبِيِّينَ إلَى هَذا اليَوْمِ.

И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците.

38 و َأنجَبَتِ الصُّغرَى وَلَداً أسْمَتْهُ «بِنْ عَمِّي،» وَهُوَ أبو جَمِيعِ العَمُّونِيِّينَ إلَى هَذا اليَوْمِ.

По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.