1 و َجاءَ بَعضُ الرِّجالِ مِنْ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ، وَكانُوا يُعَلِّمُونَ المُؤمِنِينَ ما يَلِي: «إنْ لَمْ تُختَتَنُوا حَسَبَ تَقلِيدِ مُوسَى، فَلا خَلاصَ لَكُمْ.»

А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.

2 ف َاختَلَفَ بَرنابا وشاوُلُ مَعَهُمْ، وَحَدَثَ بَينَهُمْ جَدَلٌ كَبِيرٌ. فَوَقَعَ الاختِيارُ عَلَى بُولُسَ وَبَرنابا وَبَعضِ المُؤمِنِينَ لِلذَّهابِ إلَى الرُّسُلِ وَالشُّيُوخِ فِي القُدسِ لِبَحثِ هَذِهِ المَسألَةِ.

И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.

3 و َبَعدَ أنْ وَدَّعَتْهُمُ الكَنِيسَةُ، انطَلَقُوا وَاجتازُوا فِي فِينِيقِيَّةَ وَالسّامِرَةِ، مُخبِرِينَ عَنِ اهتِداءِ غَيرِ اليَهُودِ إلَى الإيمانِ. وَكانَ ذَلِكَ يُسَبِّبُ فَرَحاً عَظِيماً لِكُلِّ الإخوَةِ.

И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.

4 و َعِندَما وَصَلُوا إلَى القُدسِ، رَحَّبَتْ بِهِمُ الكَنِيسَةُ وَالرُّسُلُ وَالشُّيُوخُ. فَأخبَرُوهُمْ بِكُلِّ ما فَعَلَهُ اللهُ مَعَهُمْ.

А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.

5 ف َوَقَفَ بَعضُ المُؤمِنِينَ المُنتَمِينَ إلَى جَماعَةِ الفِرِّيْسِيِّينَ وَقالُوا: «يَنبَغي أنْ يُختَتَنَ غَيرُ اليَهُودِ وَيُؤمَرُوا باتِّباعِ شَرِيعَةِ مُوسَى.»

Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. Апостолският събор в Йерусалим

6 ف َاجتَمَعَ الرُّسُلُ وَالشُّيُوخُ لِدِراسَةِ هَذِهِ المَسألَةِ.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.

7 و َبَعدَ مُباحَثَةٍ طَوِيلَةٍ، وَقَفَ بُطرُسُ وَقالَ لَهُمْ: «أيُّها الإخوَةُ، أنتُمْ تَعرِفُونَ أنَّ اللهَ قَدِ اختارَنِي مِنْ بَينِكُمْ مُنْذُ الأيّامِ الأُولَى، لِكَي يَسمَعَ غَيرُ اليَهُودِ رِسالَةَ البِشارَةِ عَلَى فَمي وَيُؤمِنُوا.

И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 ف َاللهُ الَّذِي يَعرِفُ ما فِي القُلُوبِ، أظهَرَ قُبُولَهُ لَهُمْ بِأنْ أعطاهُمُ الرُّوحَ القُدُسَ كَما فَعَلَ مَعَنا نَحنُ.

И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;

9 ف َلَمْ يُمَيِّزْ بَينَنا وَبَينَهُمْ، بَلْ طَهَّرَ بِالإيمانِ قُلُوبَهُمْ.

и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 ف َلِماذا تُحاوِلونَ أنْ تُغْضِبوا اللهَ بِوَضْعِ أثْقالٍ عَلَى المُؤمِنِينَ لَمْ نَستَطِعْ نَحنُ وَلا آباؤُنا أنْ نَحمِلَها؟

Ако е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

11 ل َكِنَّنا نُؤمِنُ أنَّنا نَخلُصُ بِنِعمَةِ الرَّبِّ يَسُوعَ، وَنُؤمِنُ أنَّهُمْ سَيَخلُصُونَ هَكَذا أيضاً.»

Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.

12 ف َصَمَتوا جَمِيعاً، ثُمَّ استَمَعُوا إلَى بَرنابا وَشاوُلَ وَهُما يَتَحَدَّثانِ عَنْ كُلِّ المُعجِزاتِ وَالعَجائِبِ الَّتِي صَنَعَها اللهُ بِواسِطَتِهِما بَينَ غَيرِ اليَهُودِ.

Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 و َبَعدَ أنِ انتَهَيا مِنَ الحَدِيثِ، قالَ يَعقُوبُ: «أيُّها الإخوَةُ، اسْمَعُونِي.

И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.

14 ل َقَدْ تَحَدَّثَ سِمعانُ فَقالَ كَيفَ أظهَرَ اللهُ أوَّلاً نِعمَةً لِغَيرِ اليَهُودِ بِأنِ اختارَ مِنهُمْ شَعباً لَهُ.

Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.

15 و َكَلامُ الأنبِياءِ يُوافِقُ كَلامَهُ. فَكَما هُوَ مَكتُوبٌ:

Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:

16 ‹ بَعدَ هَذا سَأعُودُ، وَسَأُعِيدُ بِناءَ بَيتِ داوُدَ الَّذِي سَقَطَ. سَأُعَيدُ بِناءَ خَرائِبِهِ، وَسَأُقِيمُهُ.

"След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините ѝ, и ще я изправя;

17 ل ِكَي يَسعَى إلَى الرَّبِّ بَقِيَّةُ البَشَرِ وَجَمِيعُ الأُمَمِ الَّذِينَ دُعِيَ اسْمِي عَلَيهِمْ. يَقولُ الرَّبُّ الَّذِي سَيُحَقِّقُ هَذا كُلَّهُ.›

за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми,

18 ‹ وَالرَّبُّ يَعرِفُ هَذا مُنذُ الأزَلِ.›

казва Господ, Който прави това да е известно отвека."

19 ل ِهَذا فَإنِّي أرَى أنَّنا لا يَنْبَغِي أنْ نُزعِجَ أولَئِكَ الَّذِينَ يَلتَفِتُونَ إلَى اللهِ مِنْ غَيرِ اليَهُودِ.

Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,

20 ب َلْ يَنبَغي أنْ نَكتُبَ إلَيْهِمْ طالِبِينَ مِنهُمْ أنْ يَمتَنِعُوا عَنْ تَناوُلِ الطَّعامِ الَّذِي تُنُجِّسَ بِتَقْديمِهِ لِلأصنامِ، وَعَنِ الزِّنا، وَعَنْ أكلِ لَحمِ الحَيواناتِ المَخنُوقَةِ وَالدَّمِ.

а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.

21 ف َلِمُوسَى جَماعَتُهُ الَّتِي تَعِظُ بِشَرِيعَتِهِ فِي كُلِّ بَلدَةٍ مُنذُ القَدِيْمِ، وَشَريعَتُهُ تُقرَأُ فِي المَجامِعِ كُلَّ سَبْتٍ.» الرِّسالَةُ إلَى المُؤمِنِينَ مِنْ غَيرِ اليَهُود

Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите. Решенията на събора

22 ف َقَرَّرَ الرُّسُلُ وَالشُّيُوخُ مَعَ كُلِّ الكَنِيسَةِ أنْ يَختارُوا بَعضَ الرِّجالِ مِنْ بَينِهِمْ، وَأنْ يُرسِلُوهُمْ إلَى أنطاكِيَةَ مَعَ بُولُسَ وَبَرنابا. فَاختارُوا يَهُوذا الَّذِي يُدعَى بَرْسابا، وَسِيلا. وَهُما مِنَ القادَةِ بَينَ الإخوَةِ.

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.

23 و َأرسَلُوا الرِّسالَةَ التّالِيَةَ مَعَهُمْ: تَحِيَّةٌ مِنّا نَحنُ الرُّسُلَ وَالشُّيُوخَ إخْوَتَكُمْ،وَتَحِيّاتُنا إلَى الإخوَةِ مِنْ غَيرِ اليَهُودِ فِي أنطاكِيَةَ وَسُورِيَّةَ وَكِيلِيكِيَّةَ.

И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 ل َقَدْ سَمِعنا أنَّ بَعضاً مِنَ المُؤمِنِينَ جاءُوا مِنْ عِندِنا إلَيكُمْ دُونَ أيِّ تَفوِيضٍ مِنّا. وَسَمِعنا أنَّهُمْ أزعَجُوكُمْ بِكَلامِهِمْ وَبَلبَلُوا عُقُولَكُمْ.

Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,

25 و َلِهَذا اتَّفَقنا جَمِيعاً وَقَرَّرْنا أنْ نَختارَ بَعضَ الرِّجالِ وَنُرسِلَهُمْ إلَيكُمْ مَعَ أخَوَينا الحَبِيبَيْنِ بَرنابا وَبُولُسَ،

то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,

26 ا للَّذينِ خاطَرا بِحَياتِهِما مِنْ أجلِ اسْمِ رَبِّنا يَسُوعَ المَسِيحِ.

човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 ف َها نَحنُ نُرسِلُ يَهُوذا وَسِيلا الّلذينِ سَيَقولا لَكُمْ مُحتَوَىْ هَذِهِ الرِّسالَةِ نَفسِها.

И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.

28 ف َقَدِ استَحسَنَ الرُّوحُ القُدُسُ وَنَحنُ أنْ لا نُثقِلَ عَلَيكُمْ بِما هُوَ أكثَرُ مِنْ هَذِهِ الأُمُورِ الضَّرُورِيَّةِ:

Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:

29 ل ا يَنْبَغِي أنْ تَتَناوَلوا الطَّعامَ المُقَدَّمَ لِلأوثانِ، وَالحَيواناتِ المَخنُوقَةَ وَالدَّمَ، وَأنْ تَبتَعِدوا عَنِ الزِّنا. فَإذا حَفِظتُمْ أنفُسَكُمْ مِنْ هَذِهِ الأُمُورِ، تُحسِنُونَ صُنْعاً.عافاكُمُ اللهُ.

да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

30 و َهَكَذا انطَلَقَ بَرنابا وَبُولُسُ وَيَهُوذا وَسِيلا وَذَهَبوا إلَى أنطاكِيَةَ. وَجَمَعُوا جَماعَةَ المُؤمِنِينَ هُناكَ، وَسَلَّمُوا الرِّسالَةَ.

И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.

31 ف َلَمّا قَرَأها المُؤمِنُونَ هُناكَ، ابتَهَجُوا كَثِيراً بِالتَّشجِيعِ الَّذِي فِيها.

И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.

32 و َكانَ يَهُوذا وَسِيلا نَبِيَّيْنِ، فَتَحَدَّثا إلَى الإخوَةِ مُدَّةً طَوِيلَةً يُشَجِّعانِهِمْ وَيُقَوِّيانِهِمْ.

А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 و َبَعدَ أنْ أمضَيا بَعضَ الوَقتِ هُناكَ، تَمَنَّى لَهُما الإخوَةُ السَّلامَ فِي عَودَتِهِما إلَى الَّذِينَ أرسَلُوهُما.

И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

34 إ لّا أنَّ سِيلا قَرَّرَ أنْ يَبقَى هُناكَ.

Но Сила намери за добре да остане още там.

35 أ مّا بُولُسُ وَبَرنابا فَأمضَيا بَعضَ الوَقتِ فِي أنطاكِيَةَ. وَكانا، هُما وَكَثيرونَ مَعَهُما، يُعَلِّمانِ كَلِمَةَ الرَّبِّ وَيُبَشِّرانِ بِها. افتِراقُ بُولُسَ وَبَرنابا

А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение. Начало на второто пришествие

36 و َبَعدَ بِضعَةِ أيّامٍ قالَ بُولُسُ لِبَرنابا: «لِنَذهَبْ وَنَزُرِ الإخوَةَ فِي كُلِّ المُدُنِ الَّتِي أذَعْنا فِيها كَلِمَةَ الرَّبِّ، وَلْنَرَ أحوالَهُمْ.

А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.

37 ف َأرادَ بَرنابا أنْ يُرافِقَهُما يُوحَنّا الَّذِي يُدعَى مَرقُسَ.

И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;

38 ل َكِنَّ بُولُسَ فَضَّلَ ألّا يَأْخُذا مَعَهُما مَنْ تَخَلَّى عَنهُما فِي بَمفِيلِيَّةَ وَلَمْ يُرافِقْهُما فِي العَمَلِ.

а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.

39 ف َحَدَثَ خِلافٌ حادٌّ بَينَهُما، فَافتَرَقا. فَأخَذَ بَرنابا مَرقُسَ وَأبحَرا إلَى قُبرُصَ.

И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,

40 ب َينَما اختارَ بُولُسُ سِيلا وَغادَرا، بَعدَ أنِ استَودَعَهُ الإخوَةُ فِي عِنايَةِ الرَّبِّ.

а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

41 ف َاجتازَ بُولُسُ فِي سُورِيَّةَ وَكِيلِيكْيَةَ، مُقَوِّياً الكَنائِسَ الَّتِي هُناكَ.

И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.