1 ق الَ اللهُ: «فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأصِيرُ إلَهاً لِكُلِّ قَبائِلِ إسْرائِيلَ، وَهُمْ سَيَصِيرُونَ شَعبِي.»

В същото време, казва Господ, ще бъда Бог на всички Израелеви родове и те ще Ми бъдат народ.

2 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «الشَّعبُ الَّذِي نَجا مِنَ الحَربِ وَجَدَ نِعْمَةً فِي البَرِّيَّةِ. حِينَ ارتَحَلَ إسْرائِيلُ طَلَباً للرّاحَةِ.»

Така казва Господ: Народът, който оцеля от меча, ще намери благоволение в пустинята; ще отида да го направя - да! - Израел, да почива.

3 ظ َهَرَ اللهُ مِنْ بَعِيدٍ وَقالَ لأُمَّتِهِ: «أحبَبْتُكِ مَحَبَّةً أبَدِيَّةً، لِذَلِكَ أدَمْتُ لَكِ رَحمَتِي.

Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе.

4 س َأبنِيكِ ثانِيَةً فَتَنبَنِينَ، يا إسْرائِيلُ العَذراءُ. سَتَضَعِينَ زِينَتَكِ مِنْ جَدِيدٍ، وَسَتَخرُجِينَ بِدُفُوفِكِ لِتَرقُصِي مَعَ المُحتَفِلِينَ.

Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице Израелева; пак ще се украсиш с тъпанчетата си и ще излизаш в хора̀та на онези, които се веселят.

5 س َتَزرَعِينَ مَرَّةً أُخْرَى كُرُوماً فِي جِبالِ السّامِرَةِ وَالَّذِينَ يَزرَعُونَها سَيَتَمَتَّعُونَ بِثَمَرِها.

Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; онези, които ги насадят, те ще ядат плода им.

6 ف َسَيَكُونُ هُناكَ يَومٌ، يُنادِي فِيهِ الحُرَّاسُ عَلَى جِبالِ أفْرايِمَ: ‹قُومُوا، لِنَذهَبْ إلَى صِهْيَوْنَ، إلَى إلَهِنا.›»

Защото ще дойде ден, когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при Господа, нашия Бог.

7 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «غَنُّوا لِيَعقُوبَ بِفَرَحٍ، وَافرَحُوا بِرَئِيسِ الشُّعُوبِ، اهتِفُوا، سَبِّحُوا، وَقُولُوا: ‹خَلِّصْ يا اللهُ شَعبَكَ، بَقِيَّةَ إسْرائِيلَ.›

Защото така казва Господ: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, народа Си, останалите от Израел.

8 س َآتِي بِهِمْ مِنْ أرْضِ الشَّمالِ، وَسَأجمَعُهُمْ مِنْ أقاصِي الأرْضِ. سَيَكُونُ بَينَهُمُ الأعمَى وَالأعرَجُ، وَالحُبلَى وَالَّتِي تَتَمَخَّضُ لِتَلِدَ. وَسَيَعُودُونَ كَجَماعَةٍ عَظِيمَةٍ.

Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света, и заедно с тях слепият и куцият, бременната заедно с раждащата ще се върнат тук с голямо множество.

9 س َآتِي بِهِمْ بَينَما هُمْ يَبكُونَ، وَسَأُرجِعُهُمْ بَينَما هُمْ يَتَضَرَّعُونَ. سَأقُودُهُمْ بِمُحاذاةِ جَداوِلِ الماءِ، وَفِي طَرِيقٍ مُستَقِيمَةٍ فَلا يَتَعَثَّرُونَ. وَذَلِكَ لأنِّي سَأكُونُ أباً لإسْرائِيلَ، وَأفرايِمُ سَيَكُونُ ابنِيَ البِكرَ.

С плач ще дойдат и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни реки през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израел и Ефрем е Моят първороден.

10 ‹ أيَّتُها الأُمَمُ، اسْمَعُوا كَلِمَةً اللهِ ، وَأعلِنُوها بَينَ الجُزُرِ البَعِيدَةِ. قُولُوا: ‹الَّذِي بَدَّدَ إسْرائِيلَ سَيَجمَعُهُ، وَسَيَحرُسُهُ كَما يَحرُسُ الرّاعِي قَطِيعَهُ.›

Слушайте, народи, словото Господне и известете в далечните острови, като кажете: Който разпръсна Израел, Той ще го събере и ще го опази, както овчарят стадата си.

11 ل أنَّ اللهَ فَدَى يَعقُوبَ، وَأطلَقَهُ مِنْ يَدِ مَنْ هُوَ أقوَى مِنهُ.

Защото Господ е изкупил Яков, изкупил го е от ръката на по-силния от него.

12 س َيَأتُونَ وَيُغَنُّونَ عَلَى مُرتَفَعاتِ صِهْيَوْنَ، سَتُشْرِقُ وُجُوهُهُمْ بِسَبَبِ خَيْراتِ اللهِ ، القَمحِ وَالنَّبيذِ وَالزَّيتِ وَالغَنَمِ وَالبَقَرِ. سَتَرتَوِي نُفُوسُهُمْ كَالبُستانِ المَروِيِّ، وَلَنْ يَهزَلُوا ثانِيَةً.

И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион, и ще се стекат към благата Господни - към житото, виното и дървеното масло и към рожбите на овцете и на говедата; душата им ще бъде като напоявана градина и те няма да изнемощеят вече.

13 ح ِينَئِذٍ، سَيَحتَفِلُ الصِّبيَةُ بِالرَّقصِ مَعَ الشُّبّانِ وَالشُّيُوخِ. سَأُحَوِّلُ نَوحَهُمْ إلَى فَرَحٍ، وَسَأُعَزِّيهِمْ، وَسَأجعَلُهُمْ يَفرَحُونَ بَدَلاً مِنْ حُزنِهِمْ.

Тогава ще се зарадва девицата в хорото и юношите и старите заедно; защото Аз ще превърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им.

14 و َسَأُشبِعُ نَفسَ الكَهَنَةِ بِالدَّسَمِ، وَسَيُشبَعُ قَلبُهُمْ مِنْ خَيرِي،» يَقُولُ اللهُ.

Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и народът Ми ще се насити с Моите блага, казва Господ.

15 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «صَوتٌ سُمِعَ فِي الرّامَةِ، صَوتُ نُواحٍ وَبُكاءٍ مُرٍّ. راحِيلُ تَبكِي عَلَى أولادِها، وَهِيَ تَرفُضُ أنْ تَتَعَزَّى عَنْهُمْ لِأنَّهُمْ مَوْتَى.»

Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.

16 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «تَوَقَّفِي عَنِ البُكاءِ وَذَرفِ الدُّمُوعِ، فَهُناكَ مُكافأةٌ مُقابِلَ عَمَلِكِ،» يَقُولُ اللهُ ، «فَسَيَعُودُونَ مِنْ أرْضِ أعدائِهِمْ.

Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си - от сълзи, защото делото ти бе възнаградено, казва Господ, и те ще се върнат от земята на неприятеля.

17 ه ُناكَ رَجاءٌ لَكِ،» يَقُولُ اللهُ ، «فَسَيَعُودُ الأولادُ لِيَسكُنُوا فِي أرْضِهِمْ.

Има надежда за късните ти дни, казва Господ, и децата ти ще се върнат в своите предели.

18 س َمِعْتُ أفْرايِمَ يَنُوحُ وَيَقُولُ: ‹أدَّبْتَنِي فَتَأدَّبْتُ، كَعِجلٍ لَمْ يَتَدَرَّبْ. أرْجِعنِي فَأعُودَ إلَيكَ. لأنَّكَ أنتَ إلَهِي.

Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си Господ, мой Бог.

19 ا بتَعَدْتُ عَنكَ وَتُبْتُ إلَيكَ، عَرَفْتُ ذَنبِي، فَضَرَبْتُ عَلَى فَخذَي نَدَماً. خَزِيتُ وَشَعَرتُ بِالذُّلِّ، لأنِّي حَمَلتُ عارَ أخطائِي مُنْذُ صِبايَ.›

Наистина, откакто бях върнат, се разкаях, и откакто бях научен, се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.

20 أ لَيسَ أفْرايِمُ ابْنِي الغالِيَ؟ ألَيسَ هُوَ ابْنِي المَحبُوبَ؟ نَعَمْ تَكَلَّمْتُ بِالكَثِيرِ ضِدَّهُ، لَكِنِّي ما زِلتُ أذكُرُهُ. أُحِبُّهُ بِكُلِّ أعْماقِي، وَسَأرْحَمُهُ بِكُلِّ تَأكِيدٍ.» يَقُولُ اللهُ.

Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост, казва Господ.

21 « ضَعِي لِنَفسِكِ حَجَراً كَذِكْرَى، ضَعِي لِنَفسِكِ أنصاباً. وَهَكَذا تُمَيِّزِينَ الطَّرِيقَ الَّتِي ذَهَبتِ فِيها، عِنْدَما تَعُودِينَ يا إسْرائِيلُ العَذْراءُ،

Изправи си пътни показалци, направи си колове за упътване, насочи сърцето си към пътя - към пътя, през който си ходила; върни се, девице Израелева, върни се към тези твои градове.

22 إ لَى مَتَى تَستَمِرِّينَ فِي الحَيَدانِ عَنِّي، أيَّتُها البِنتُ المُرتَدَّةُ؟ «لأنَّ اللهَ خَلَقَ أمْراً جَدِيداً فِي الأرْضِ: أُنثَى تُحِيطُ بِرَجُلٍ.»

Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото Господ направи нещо ново на земята - жена ще обгради с грижи и любов мъж.

23 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «عِندَما أستَرِدُّ لَهُمْ كُنُوزَهُمُ المَسلُوبَةَ، سَيَعُودُ أهلُ يَهُوذا وَمُدُنِها يقُولُونَ: ‹لِيُبارِكْكَ اللهُ يا مَسكَنَ البِرِّ، أيُّها الجَبَلُ المُقَدَّسُ.›

Така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя и в градовете ѝ, когато ги върна от плен - Господ да те благослови, жилище на правда, свят хълм!

24 « سَيَسْكُنُ الشَّعبُ مَعاً فِي أرْضِ يَهُوذا وَمُدُنِها، الفَلّاحُونَ وَالبَدْوُ الرُّحَلُ وَقُطعانَهُمْ.

И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергарите със стада.

25 ل أنَّنِي سَأُريحُ المُنهَكَينَ، وَأُشَدِّدُ جَميعَ الضُعَفاءِ.»

Защото наситих изнурената душа и напълних всяка изтерзана душа.

26 ف ِي هَذِهِ اللَّحظَةِ، استَيقَظتُ وَنَظَرتُ حَولِي، كَما كانَ نَومِي لَذِيذاً لِي.

След това се събудих и размислих; и от видението сънят ми стана сладък.

27 ي َقُولُ اللهُ: «سَتَأتِي أيّامٌ حِينَ أعُودُ أزرَعُ بَيتَ إسْرائِيلَ وَبَيتَ يَهُوذا بِأُناسٍ وَحَيواناتٍ أكثَرَ.

Ето, идат дни, казва Господ, когато ще насея Израелевия дом и Юдовия дом с човешко и с животинско семе;

28 و َكَما أنِّي سَهِرتُ عَلَى اقتِلاعِهِمْ مِنْ جُذُورِهِمْ وَعَلَى هَدمِهِمْ وَإهلاكِهِمْ وَتَدمِيرِهِمْ وَجَلْبِ الشَّرِّ عَلَيهِمْ، هَكَذا سَأسهَرُ عَلَى غَرسِهِمْ مِنْ جَديدٍ،» يَقُولُ اللهُ.

и както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам и да наскърбявам, така ще бъда над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ.

29 « فِي تِلكَ الأيّامِ، لَنْ يَقُولَ النّاسُ فِيما بَعْدُ: ‹الآباءُ يأكُلُونَ الحُصرُمَ، وَالأبناءُ يُضرِسُونَ.›

В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде и зъбите на децата оскоминеха;

30 ب َلْ سَيَمُوتُ كُلُّ واحِدٍ بِسَبَبِ خَطِيَّتِهِ، وَكُلُّ إنسانٍ يَأكُلُ الحُصرُمَ سَتُضرِسُ أسنانُهُ.» العَهدُ الجَدِيد

а всеки ще умира за своето си беззаконие; всеки човек, който би изял кисело грозде, неговите зъби ще оскоминеят. Новият завет

31 « ها تَأْتِي أيّامٌ، يَقُولُ اللهُ ، حِيْنَ أقطَعُ عَهداً جَدِيداً مَعَ بَنِي إسرائِيلَ وَمَعَ بَنِي يَهُوذا.

Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израелевия дом и с Юдовия дом нов завет;

32 ل َنْ يَكُونَ كَالعَهْدِ الَّذِي قَطَعْتُهُ مَعَ آبائِهِمْ عِندَما أمسَكْتُهُمْ بِيَدِهِمْ لِأُخرِجَهُمْ مِنْ مِصْرَ. وَلَنْ يَكُونَ كَعَهدِي الَّذِي نَقَضُوهُ، مَعَ أنِّي كُنتُ سَيِّدَهُمْ،» يَقُولُ اللهُ.

не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.

33 « لَكِنْ وَهَذا هُوَ العَهدُ الَّذِي سَأقطَعُهُ مَعَ بَنِي إسْرائِيلَ بَعدَ تِلكَ الأيّامِ، يَقُولُ اللهُ: سَأزرَعُ شَرِيعَتِي فِي داخِلِهِمْ وَسَأكتُبُها عَلَى قُلُوبِهِمْ. سَأكُونُ إلَهَهُمْ، وَهُمْ سَيَكُونُونَ شَعبِي.

Но ето завета, който ще сключа с Израелевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ;

34 « وَلَنْ تَكُونَ هُناكَ حاجَةٌ فِيما بَعدُ لأنْ يُعَلِّم أحَدٌ قَرِيْبَهُ وَيَقولَ لَهُ: ‹اعرِفِ اللهَ.› إذْ سَيَعرِفُونَنِي جَمِيعاً، مِنْ صَغِيْرِهِمْ إلَى كَبِيْرِهِمْ، يَقُولُ اللهُ. لأنِّي سَأغفِرُ إثمَهُمْ، وَلَنْ أعُودَ أذكُرُ خَطِيَّتَهُمْ.» لَنْ أترُكَكُم

и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават - от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.

35 ه ُوَ مَنْ أعطَى الشَّمسَ لِتُنِيرَ النَّهارَ، وَجَعَلَ القَمَرَ وَالنُّجُومَ لإنارَةِ اللَّيلِ، الَّذِي يُهَيِّجُ البَحرَ فَتَهدِرُ أمواجُهُ، يهوه القَدِيرُ اسْمُهُ. هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ:

Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем и нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето така, че вълните му бучат, Господ на Силите е името Му.

36 « كَما أنَّ سُلطانِي عَلَى قوانِينِ الكَونِ لا يَزُولُ، كَذَلِكَ لا يَزُولُ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ أنْ يَكُونُوا شَعبي إلَى الأبَدِ.» يَقُولُ اللهُ.

Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва Господ, тогава и Израелевото потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене.

37 و َيَقُولُ اللهُ: «إنِ استَطاعَ أحَدٌ أنْ يَقِيسَ السَّماواتِ فِي الأعلَى، أوْ أنْ يَستَكشِفَ أساساتَ الأرْضِ مِنْ أسفَلُ، فَحِينَئِذٍ، يُمكِنُ أنْ أرفُضَ كُلَّ بَني إسْرائِيلَ، بِسَبَبِ كُلِّ ما عَمِلُوهُ.» يَقُولُ اللهُ. القُدسُ الجَدِيدَة

Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото Израелево потомство за всичко, което са сторили, казва Господ.

38 ي َقُولُ اللهُ: «الأيّامُ آتِيَةٌ حِينَ يُعادُ بِناءُ القُدْسِ مَعَ بُرجِ حَنَنْئِيلَ إلَى بابِ الزّاوِيَةِ.

Ето, идат дни, казва Господ, когато градът ще се съгради на Господа - от кулата Ананеил до портата на ъгъла;

39 و َسَيَمتَدُّ حَبلُ القِياسِ مِنْ هُناكَ إلَى تَلَّةِ جارِبَ، ثُمَّ يَدُورُ إلَى الغَورِ.

и връв за измерване още ще се тегли по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат;

40 و َسَيُضُمُّ كُلَّ الوادِي – حَيثُ الجُثَثُ وَالرَّمادُ الآنَ – وَكُلَّ الحُقُولِ المُمتَدَّةِ إلَى وادِي قَدرُونَ وَإلَى زاوِيَةِ بابِ الخَيلِ فِي الشَّرقِ. سَتَكُونُ كُلُّ تِلكَ الأرْضُ مُقَدَّسَةً للهِ. لَنْ تُقلَعَ وَلَنْ تُهدَمَ ثانِيَةً إلَى الأبَدِ.»

и цялата долина на труповете и на пепелта, и на всички ниви по потока Кедрон, до ъгъла на конската порта към изток, ще бъдат святи на Господа; градът няма вече да се изкорени, нито да се съсипе довека.