1 و َصَعِدَ مَلاكُ اللهِ مِنْ مَدِينَةِ الجِلْجالِ إلَى مَدِينَةِ بُوكِيمَ وَقالَ: «لَقَدْ أصعَدْتُكُمْ مِنْ مِصْرَ وَأحضَرْتُكُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي وَعَدْتُ بِها آباءَكُمْ، وَقُلْتُ: ‹لَنْ أُخلِفَ عَهْدِي مَعَكُمْ أبَداً،›

Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека.

2 ل َكِنْ لا يَنبَغي أنْ تَقْطَعُوا أيَّ عَهْدٍ مَعَ سُكّانِ هَذِهِ الأرْضِ، بَلِ اهدِمُوا مَذابِحَهُمْ، لَكِنَّكُمْ لَمْ تُطِيعُونِي، فَسَتَرَونَ بَشاعَةَ ما فَعَلْتُمْ!

Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така?

3 « لِهَذا فَإنِّي أقُولُ الآنَ إنِّي لَنْ أطرُدَهُمْ مِنْ أمامِكُمْ، بَلْ يَصِيرُونَ أعداءَكُمْ، وَتَصِيرُ آلِهَتُهُمْ مِصْيَدَةً لَكُمْ.»

Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка.

4 و َلَمّا تَكَلَّمَ مَلاكُ اللهِ بِهَذا الكَلامِ لِكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ، بَكَى الشَّعبُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ.

И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израелтяни, народът плака силно.

5 ف َأسْمَوا ذَلِكَ المَكانَ بُوكِيمَ، وَهُناكَ قَدَّمُوا ذَبائِحَ للهِ.

Затова нарекоха онова място Бохим; и там принесоха жертва на Господа. Смърт и погребение на Исус Навин

6 ث ُمَّ صَرَفَ يَشُوعُ الشَّعبَ، فَذَهَبَ كُلُّ واحِدٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى نَصِيبِهِ لِكَي يَمتَلِكُوا الأرْضَ.

Когато Исус разпусна народа, всички израелтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават.

7 و َخَدَمَ الشَّعبُ اللهَ وعبدوه طَوالَ حَياةِ يَشُوعَ، وَحَياةِ الشُّيُوخِ الَّذِينَ عاشُوا بَعدَهُ مِنَ الَّذِينَ عَرَفُوا وَاختَبَرُوا ما صَنَعَهُ اللهُ مِنْ أجلِ إسْرائِيلَ.

И народът служеше на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил в Израел.

8 و َماتَ يَشُوعُ بْنُ نُونَ خادِمُ اللهِ ، وَكانَ عُمرُهُ مِئَةً وَعَشرَ سَنَواتٍ.

И Господният слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.

9 و َدُفِنَ فِي أرْضِهِ فِي تِمْنَةَ سارَحَ الَّتِي فِي مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ إلَى الشِّمالِ مِنْ جَبَلِ جاعَشَ.

Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.

10 و َبَعْدَ أنْ ماتَ ذَلِكَ الجِيلُ كُلُّهُ، جاءَ بَعْدَهُ جِيلٌ لَمْ يَعرِفِ اللهَ وَما صَنَعَهُ مِنْ أجلِ إسْرائِيلَ.

И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше Господа, нито делата, които беше извършил за Израел. Призоваване и мисия на съдиите

11 و َفَعَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ ، إذْ عَبَدُوا البَعلَ،

И израелтяните извършиха зло пред Господа, като се покланяха на ваалимите.

12 و َهَجَرُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ، الَّذِي أخرَجَهُمْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ، وَتَبِعُوا آلِهَةً أُخْرَى مِنْ بَينِ آلِهَةِ الشُّعُوبِ الَّذِينَ كانُوا حَولَهُمْ، وَسَجَدُوا لَها. فَأغْضَبُوا اللهَ ،

Те изоставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове - боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха Господа.

13 ت َرَكُوا اللهَ ، وَسَجَدُوا لِلبَعلِ وَعَشْتارُوثَ.

Те изоставиха Господа и служеха на Ваал и на астартите.

14 ف اشْتَدَّ غَضَبُ اللهِ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ، وَسَمَحَ لِلْمُغِيرِينَ عَلَيهِمْ بِأنْ يَنهَبُوهُمْ. وَجَعَلَ أعداءَهُمْ مِنْ حَولِهِمْ يَهزِمُونَهُمْ. فَلَمْ يَعُودُوا قادِرِينَ عَلَى الصُّمُودِ أمامَ أعدائِهِمْ.

Гневът на Господа пламна против Израел и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си.

15 و َكُلَّما خَرَجُوا لِلقِتالِ، كانَ اللهُ يَجلِبُ المَصائِبَ عَلَيهِمْ، تَماماً كَما سَبَقَ أنْ حَذَّرَهُمْ بِقَسَمٍ، فَتَضايَقُوا جِدّاً.

Където и да излизаха, Господнята ръка беше против тях в злините, както Господ беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение.

16 و َأقامَ اللهُ قُضاةً خَلَّصُوا بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ قَبْضَةِ أعدائِهِمِ الَّذِينَ نَهَبُوهُمْ.

Тогава Господ издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.

17 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا حَتَّى إلَى قُضاتِهِمْ، بَلْ خانُوا اللهَ وَعَبَدُوا آلِهَةً أُخْرَى. سَرْعانَ ما حادُوا عَنْ الطَّرِيقِ الَّتِي سارَ فِيها آباؤُهُمُ الَّذِينَ أطاعُوا وَصايا اللهَ ، فَلَمْ يَتَعَلًّمُوا مِنْهُمْ.

Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не направиха така.

18 و َكُلَّما أقامَ اللهُ لَهُمْ قاضِياً، كانَ اللهُ يُعِينُ القاضِيَ فَيُخَلِّصَهُمْ مِنْ قَبْضةِ أعدائِهِمْ طَوالَ حَياةِ ذَلِكَ القاضِي. فَقَدْ كانَ أنِينُهُمْ بِسَبَبِ الَّذِينَ اضْطَهَدُوهُمْ وَظَلَمُوهُمْ يُثِيرُ شَفَقَتَهُ عَلَيهِمْ.

И когато Господ издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.

19 و َلَكِنْ عِنْدَ مَوتِ القاضِي، كانُوا يَرجِعُونَ وَيَسلُكُونَ عَلَى نَحوٍ أسوَأ مِنْ آبائِهِمْ. فَكانُوا يَتبَعُونَ وَيَخدِمُونَ وَيَعبُدُونَ آلِهَةً أُخْرَى. وَرَفَضُوا أنْ يَتَخَلَّوا عَنْ مُمارَسَتِهِمْ أوْ سُلُوكِهِمِ العَنِيدِ.

А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.

20 ف اشْتَدَّ غَضَبُ اللهِ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ وَقالَ: «لَقَدْ خَرَقَتْ هَذِهِ الأُمَّةُ عَهْدِي الَّذِي أمَرْتُ آباءَهُمْ بِأنْ يَحفَظُوهُ، وَلَمْ تُطِعْنِي.

Затова гневът на Господа пламна против Израел и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

21 و َلِهَذا فَإنِّي لَنْ أعُودَ أطرُدَ مِنْ أمامِهِمُ الشُّعُوبَ الَّتِي تَرَكَها يَشُوعُ عِنْدَما ماتَ.

то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,

22 س َأفعَلُ هَذا لِكَي أمتَحِنَ بَنِي إسْرائِيلَ بِهِمْ. فَأنا أُرِيدُ أنْ أرَى إنْ كانُوا سَيَحرِصُونَ عَلَى طاعَةِ أوامِرِ اللهِ وَوَصاياهُ، كَما فَعَلَ آباؤُهُمْ.»

за да изпитам чрез тях Израел дали ще пазят Господния път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.

23 ف َسَمَحَ اللهُ لِهَذِهِ الشُّعُوبِ بِأنْ تَبْقَى فِي الأرْضِ، دُونَ أنْ يَطرُدَهُمْ فَوراً. وَلَمْ يُساعِدْ يَشُوعَ عَلَى هَزِيمَتِهِمْ.

И така, Господ остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.