1 ا لمَرأةُ الحَكيمَةُ تَبْنِي بَيتَها، أمّا الحَمقاءُ فَتَهدِمُهُ بِيَدَيها.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 م َنْ يَعيشُ باستِقامَةٍ يَخافُ اللهَ ، أمّا المُنْحَرِفُ فَيَزدَرِي بِهِ.

Който ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

3 ي َتَكلَّمُ الأحْمَقُ فَيُسبِّبَ المَتاعبَ لِنَفْسِهِ، أمّا ما يَقُولُهُ الحُكَماءُ فإنهُ يَحْفَظُهُمْ.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 ب ِدُونِ ثِيرانٍ لِلْعَمَلِ يَظَلُّ المَعلَفُ فارِغاً ونَظِيفاً، فَالْحَصادُ الكَثيرُ يَأتِي بِسَبَبِ عَمَلِ الثَّورِ.

Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 ا لشَّاهِدُ الأمينُ لا يَكْذِبُ، وَأمّا شاهِدُ الزُّورِ فَيَنشُرُ الكَذِبَ.

Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 ي َبْحَثُ المُسْتَهْزِئُ عَنِ الحِكْمَةِ فَلا يَجِدُها، وَأمّا المَعْرِفَةُ فَفِي مُتَناوَلِ الفَهِيمِ.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 ل ا تَمكُثْ طَويلاً أمامَ الأحْمَقِ، فَلَنْ تَتْعلَّمَ مِنْهُ شَيئاً.

Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 ح ِكْمَةُ الفَهِيمِ فِي سُلُوكِهِ، وَأمّا حَماقَةُ الحَمْقَى فَهِيَ حَياةُ الغِشِّ.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 ي َسْخَرُ الأحْمَقُ مِنَ التَّعوِيضِ عَنْ أخْطائِهِ، أمّا الأبرارُ فَمُسْتَعِدُّونَ لِذلِكَ.

У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

10 ا لإنْسانُ فَقَطْ يَعْرِفُ مَرارةَ نَفْسِهِ، وَفَرَحُهُ لا يشْعُرُ بِهِ أحَدٌ سِواهُ.

Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

11 ي َنهَدِمُ بَيتُ الأشْرارِ، أمّا خَيمَةُ المُستَقِيمينَ فَتَبقَى إلَى الأبَدِ.

Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

12 ت ُوجَدُ طَرِيقٌ تَظْهَرُ لِلإنِسانِ كَأنَّها مُستَقِيمَةٌ، وَلِكِنَّها تُؤَدِّي إلَى المَوتِ.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 ي َتألَّمُ القّلْبُ وَهُوَ يَضْحَكُ، وَنِهايَةُ الطَّرَبِ كَآبَةٌ.

Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

14 ي ُجازَى غَيْرُ الأمِينِ عَلَى ما يَعْمَلُهُ، وَيُكافَأُ الصّالِحُ عَلَى ما يَعْمَلُهُ.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 ي ُصَدَّقُ السّاذَجُ كُلَّ شَيْءٍ، وَأمّا الذَّكِيُّ فَيَنْتَبِهُ إلَى ما يَعْمَلُهُ.

Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 ا لحَكَيمُ حَريصٌ يَحيدُ عَنِ الشَّرِّ، وَأمّا الأحْمَقُ فَيَتَصَرَّفُ بِطَيْشٍ وَهُوَ واثِقٌ بِنَفسِهِ.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 س َريعُ الغَضَبِ قَدْ يَعْمَلُ أمُوراً حَمْقاءَ، وَأمّا الماكِرُ فَمَكرُوهٌ.

Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

18 ي َرِثُ السُّذَّجُ حَماقَةً، وَيُكافَأُ الأذْكِياءُ بِنَوالِ المَعْرِفَةِ.

Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 ي َنْحَنِي الأشْرارُ أمامَ الأخْيارِ الصّالِحِينَ، وَسَيَرْكَعُونَ عِنْدَ أبْوابِ الأبْرارِ.

Злите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

20 ا لفَقِيرُ مَكْرُوهٌ حَتَّى مِنْ جارِهِ، أمّا الغَنِيُّ فَمُحِبُّوهُ كَثِيرُونَ.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 ي ُخْطِئُ مَنْ يَحْتَقِرُ صاحِبَهُ، وَهَنِيئاً لِمَنْ يَرْحَمُ المَساكِينَ وَيُساعِدُهُمْ.

Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 ا لّذِينَ يُخَطِّطُونَ لِلشَّرِّ يَضِلُّونَ، أمّا الّذِينَ يُخْطِّطُونَ لِلخَيرِ فَلَهُمُ الرَّحمَةُ وَالأمانُ.

Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23 ه ُناكَ فائِدَةٌ مِنَ العَمَلِ الجادِّ، أمّا الكَلامُ دُونَ عَمَلٍ فَيُؤَدِّي إلَى الفَقْرِ.

От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

24 ي ُكافَأُ الحُكْماءُ بِالغِنَى، أمّا الحَمْقَى فيُكافَأون بِالحَماقَةِ.

Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 ا لشّاهِدُ الصّادِقُ يُنَجِّي كَثِيرِينَ، وَالمُتَكَلِّمُ بِالكَذِبِ يُؤْذِي الآخَرِينَ.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 ا لّذِي يَخافُ اللهَ يَأمَنُ، وَيَكُونُ مَلجَأً لأبْنائِهِ.

В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

27 م َخافَةُ اللهِ تُعْطِي حَياةً حَقِيقِيَّةً، وَتُنْقِذُ الإنْسانَ مِنْ فَخِّ المَوْتِ.

Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 ا لمَملكةُ كَثيرةُ الشَّعبِ تَأْتِي بِالكَرامَةِ للْمَلِكِ، وَالعَدَدُ القَلِيلُ يأْتِي بِالخِزْي للْقاَئِدِ.

Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 ط َوِيلُ البالِ ذَكِيٌّ جِدّاً، وَأمّا سَرِيعُ الغَضَبِ فَهُوَ أحْمَقُ.

Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 ا لقَلْبُ المَلِيءُ بِالسَّلامِ يُنَشِّطُ الجِسْمَ، أمّا الغِيرَةَ فَتُسَبِّبُ المَرَضَ.

Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 م َنْ يَظلِمُ الفَقِيرَ إنَّما يُهينُ اللهَ، وَمَنْ يَرحَمُ المِسْكِينَ يُكْرِمُ اللهَ.

Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 ف ِي المَتاعِبِ يُعانِي الأشْرارُ، وَأمّا البارُّ فَلَهُ رَجاءٌ حَتَّى لَحظَةِ مَوتِهِ.

Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 ت َسْتَقِرُّ الحِكْمَةُ فِي قَلْبِ الحَكِيمِ، لَكِنَّكَ تَبحَثُ عَنْها بِعَناءٍ في قَلْبِ الأحْمَقِ.

В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 ا لبِرُّ يُعَظِّمُ مَكانَةَ الأُمَّةِ، وَالخَطِيَّةَ عارُ الشُّعُوبِ.

Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

35 ي َرْضَى المَلِكُ عَنِ الخادِمِ الفَهِيمِ، وَيَغْضَبُ عَلَى الخادِمِ المُخْزِي.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.